Кристофър Франк - Американска нощ

ЛЕА: Имате ли амбиции, Мишел? Някакви планове? Някакви идеи? Бих искала да ги науча. Бих искала да знам защо сте дошли тук, какво сте искали да намерите, какво се надявате да получите.

Малка пауза.

Толкова е лесно Рьоне да бъде подценен, вече ви го казах. Всяка сутрин ние слизаме заедно в осем часа. Изпиваме по едно кафе близо до метрото, в едно бистро, което се нарича „Защо не?“. Той си поръчва голямо кафе с мляко и филия с масло, а аз — двойно еспресо с цигара „Голоаз“. Това не е навик, а цял ритуал.

Малка пауза.

Смятам, че сте много красива, Мишел.

Надин остави ръкописа и стана. Доближи се до прозореца и в продължение на десет минути стоя загледана в бледия светлинен сноп на Айфеловата кула, който се въртеше в нощта.

— Наведи си малко главата! — каза Серве. — Да, точно така. Не мърдай повече.

Огледалцето се вдигна нагоре с изщракване и централният затвор задействува. Люс бе седнала на леглото, слабо осветена и без очила. Един малък прожектор изпращаше отблясъци в сините й очи.

— Навлажни си устните.

Тя прокара език по устните си. Серве направи снимката, сетне се отдалечи, за да закрепи друг прожектор на библиотеката. Люс остана неподвижна, сякаш заслушана в далечен глас. Без очила чертите й изглеждаха по-меки.

— А онова момиче успя ли да го намериш? — запита тя.

— В момента чете пиесата. Обеща да ми даде отговор до края на седмицата.

— Коя е тя?

— Надин Шьовалие.

— Виж ти!

Серве се обърна.

— Моля?

— Нищо. Да е жив и здрав Мертол.

Той я погледна за миг, сетне отново се залови за работа.

— Знаеш ли какво стана?

— Той го разказа на всички.

Серве поклати глава.

— И какво точно разказваше?

— Че била съгласна да се съблече, а ти си направил поредица от преекспонирани портрети.

Серве извади друг обектив от фотографската си чанта и дълго три лещата с парченце кожа.

— Само това ли?

— Да.

Той се доближи до леглото и разкопча първото копче на блузата на Люс.

Общото мнение на познавачите бе, че танцът в парка бележи връх в изкуството на Минели, ала Жак определено предпочиташе финалния балет — криминална пародия, която напомняше за грубото майсторство в романите на Спилейн 68 68 Мики Спилейн (1918) — американски писател, автор на детективски романи. — Б.пр. и даваше възможност на прелестната Сид Шарис, изпълняваща двойна роля във филма, да надмине себе си. Жак гледаше вече за двайсети път „Band Wagon“, влизаше в него като в удобна дреха и се чувствуваше добре. Дори сега, сред влажните улици на Париж, той все още носеше дълбоко у себе си топлото безгрижие на Бродуей, претворено от Минели, смееше се при спомена за хумора на Оскар Левант, за очарованието на Астер, виждаше отново възхитителния овал на дългите бедра на Сид Шарис. Отвори внимателно вратата и влезе в голямата полутъмна стая. Изтегната като умряла в острата светлина на голата крушка, Надин спеше с ръкописа на Жером Боа до себе си. Жак клекна до нея, бутна ръкописа настрани и вдигна Надин на ръце, за да я занесе на леглото. Тя отвори очи и му се усмихна.

— Е, как е красивата Сид?

— Добре е — отвърна Жак. — Филмът издържа на времето.

— Всеки път казваш това.

Жак нежно я сложи да си легне.

— Хайде да спиш.

Тя кимна и затвори очи. Жак се зарови из папките си, натрупани до вратата. Намери класьора с етикет „Band Wagon“ и бавно прелисти снимките. Надин се обърна в леглото с гримаса и долепена до ребрата си длан. Ръката се придвижи нагоре и се затвори върху едната й гърда, сетне конвулсивно се притисна в нея. Беше далечна болка, заглъхващ вик, идващ от незнайни дълбини и застиващ между овлажнелите й устни, които тя докосна с пръсти.

— Не.

Серве разкопча второто копче, без да продума, с твърдост в очите. Люс хвана ръката му, за да го спре.

— Не се дръж като глупак.

Серве се дръпна от леглото и си наля чаша кафе, с гръб към Люс. Запали цигара и отиде до библиотеката. Тиктакането на будилника се чуваше отчетливо на нощната масичка. Серве се доближи до прозореца, чиито стъкла се бяха запотили. Нарисува с върха на показалеца си засмяно лице с ококорени очи. Когато се обърна, Люс бе свалила блузата и полата си. Имаше най-красивите гърди, които някога бе виждал. Тежки и стегнати гърди, приятно осветени от прожекторите, чиито лъчи подчертаваха нежността на кожата и почти въздушните очертания на шията. Имаше някакво несъответствие между крехките рамене, тесния и плосък корем и тия закръглени и пълни гърди, чиято хладина той почти усещаше в крайчеца на пръстите си. Тя стоеше изправена и безучастна под погледа му. Застана във всичките пози, които й каза, без съпротива, неумело, стараейки се да се подчини и да направи точно това, което искат от нея, сякаш изпитваше някакво странно удовлетворение. В полунощ Серве прибра апаратите си, изпи последното кафе, направено от Люс, и си тръгна, след като я целуна по челото.