Кристофър Франк - Американска нощ

— Вече имаме театър. Завчера говорих с Катан, той е съгласен.

Луи Катан, бивш член на театралното дружество на „Комеди Франсез“, от десетина години ръководеше „Комеди дьо л’Етоал“.

— Харесва ли му пиесата? — запита Серве.

Месала вдигна рамене.

— Не е в това работата. Неговият театър е като хотелска стая — плащаш и ползуваш. Той никога не финансира нищо. Да речем, че като има предвид пиесата, актьорите и режисьора, ни отстъпи сцената си при приемливи условия. Той, разбира се, не познава Карл, но Надин Шьовалие го заинтересува, а пък аз съм поставял при него една пиеса на Олби, която постигна доста голям успех. И все пак ще имаме някои проблеми. Катан е затънал в дългове, трябва да връща огромна сума на фирмата, която поддържа афишните колонки. Значи налага се да се погрижим за рекламата със собствени средства. Но да не отиваме толкова надалеч. Следващия път, когато видите Надин Шьовалие, кажете й да ми се обади. А през това време аз ще се опитам да намеря някой художник по декорите, който няма да ни разори.

— Но аз не я познавам.

Месала остави бавно чашата си и го погледна.

— Моля?

— Не познавам Надин Шьовалие.

— Но аз мислех…

Месала прекара пълната си ръка по челото.

— Много неприятно. Аз мислех, че е чела пиесата и се е съгласила. Трябва веднага да се свържем с нея.

— Добре, аз ще го направя.

— А сега на работа.

Месала разгърна ръкописа на първата страница и започна да чете. Всеки път, когато някоя реплика не му харесваше, спираше, клатеше глава, сетне продължаваше. Колкото повече напредваше четенето, Серве се изпълваше с убеждението, че „Вечерна среща“ е най-нелепата драматична творба, която някой някога е създавал.

Надин запали десетата си цигара за деня, отбягвайки нежно-укорния поглед на Жак, и отново зачете сценария, който й бяха донесли с пощата в единайсет часа. Напразно се опитваше да разбере как подобна „боза“ бе могла да получи аванс от 300 000 франка в очакване на касов успех. Написан от един млад актьор, познал славата в щастливите времена на Новата вълна, който впоследствие бе напълно забравен, сценарият описваше мръсните любовни приключения на студент и графиня в някакъв средиземноморски курорт. Студентът непрекъснато заемаше големи суми от графинята, унижаваше я публично при първа възможност и по всякакъв повод, а от време на време спеше с нея в полунощ на частния плаж на хотела. Графинята отвръщаше на всичко това с мрачно съгласие, сякаш убедена, че мъчителят й е изпратен от неизбежна историческа сила, за да я накара да изкупи някакъв грях, но не неин, а на самото й обществено положение. Надин току-що бе прочела една поучителна сцена, в която нещастната аристократка научаваше с набожна радост, че любовникът й я е заразил със сифилис.

Тя погледна към сметките, които се трупаха по мокета (още не бяха купили мебели освен легло и табуретка), и се зачуди дали няма да й се наложи да приеме ролята на графинята. Телефонът иззвъня.

— Да?

— Госпожица Надин Шьовалие, ако обичате.

— Кой се обажда?

— Жером Боа.

Тя се намръщи. Не познаваше никого с такова шие.

— Аз съм.

— Така ли?

Той замълча.

— Обаждам ви се по повод на една пиеса, написана от мен, която ще бъде поставена от Лоран Месала. Ще мога ли да се срещна с вас, за да поговорим?

Надин се замисли дали все пак няма да успее случайно да се спаси от мъките на сифилитичната графиня.

— Да, разбира се. Кога искате?

В асансьора Серве направи грешката да прочете напосоки няколко страници от ръкописа си. Сториха му се толкова слаби, че за малко не се върна обратно. Отвори му един мъж. Серве позна в него човека, когото бе видял с Надин пред театъра — тъй наречения Жак.

— Аз съм Жером Боа, имам среща с госпожица Шьовалие.

— Да, заповядайте.

За втори път Серве влезе в белия апартамент. Забеляза леглото в единия край на голямата стая, купищата книги, табуретката.

Надин беше седнала на мокета, облегната на стената, с някакъв ръкопис в ръка. Изгледа го с учудване — спомняше си, че го е виждала някъде, но не знаеше къде и кога.

— Извинете ме, че не ставам, но не съм още напълно възстановена от акробатичните си изпълнения по пътя.

— Моля ви се.

Той се поколеба за миг, сетне клекна и остави ръкописа си, без да изпуска актрисата от очи. Не беше гримирана. Дългите й руси коси бяха сресани съвсем наскоро и блестяха. Виолетовият пуловер подчертаваше стройното й стегнато тяло.

— Едно уиски?

Серве се стресна — беше забравил за Жак.