Кристофър Франк - Американска нощ

— Не, благодаря.

Надин продължаваше да го гледа, мъчейки се да разпознае това лице, което смътно й напомняше за някого.

— Ти ще пиеш ли нещо? — запита Жак.

Тя поклати глава и посочи ръкописа.

— Значи ми носите пиеса?

— Да.

Жак дискретно се отдалечи. Серве извади пакет цигари от джоба си и ги подаде на актрисата. Тя прие и той стана, доближи се до нея, сетне клекна отново, за да предложи запалката си. Срещнаха погледи над пламъчето. Очите й бяха замислени. Серве изпитваше неясна болка. Доядя го на нея за това, че никога не го бе разочаровала, за това, че отговаряше точно — поне физически — с всяко свое изражение, с всяко свое движение на образа, който той носеше в мислите си.

— В пиесата има три действуващи лица — обясни Серве, когато се върна отново на мястото си, на метър от нея. — Един мъж, жена му и любовницата му.

„Стил театър на булеварда — мина през ума на Надин, — ето какво иска да ми пробута.“

— Мъжът е човек, който лъже сам себе си и го съзнава. Събира заедно любовницата си и жена си, за да унищожи или да спаси най-доброто от себе си — онова, което смята, че дава на любовницата си.

„Стил театър на булеварда с психологически оттенък — рече си Надин, — това е по-добре, но няма да донесе нито грош. Трийсет представления и пълен салон с гратисчии.“

Тя протегна ръка.

— Мога ли да я погледна?

Серве й даде ръкописа и тя го прелисти. После, без да вдига глава, неочаквано каза:

— Вие идвахте да гледате пиесата на Пюкло и не я харесахте.

— Да, вярно е.

— Сега си спомних.

Тя затвори ръкописа.

— Добре. Ще ви се обадя, когато я прочета. Казвате, че Месала ще я поставя, така ли?

— Да. Познавате ли го?

Тя направи едва забележима гримаса.

— По име. А театърът?

— „Комеди дьо л’Етоал“.

— Така ли? Катан ли финансира постановката?

— Не, Карл-Хайнц Цимер.

— Не съм го чувала.

— Актьорът, който ще играе мъжа.

Тя изгаси мълчаливо цигарата си.

— Добре, че ме предупредихте. Сигурно е някой приятел на Месала?

— Да, нещо такова.

— Разбирам. Знаене ли, току-що ми предложиха роля в един филм.

И тя посочи с пръст другия ръкопис.

— Доста е интересен. Това е първият филм на Жерар Илен. Ще трябва да избера едното от двете, ако вашата пиеса ми хареса.

— Ясно.

Серве стана.

— Тогава ще чакам да ми позвъните по телефона.

— Да. Довиждане.

Тя му подаде ръка и той се наведе, за да я стисне.

— Ако не ви хареса, кажете ми го открито — рече изведнъж.

— Разбира се.

Тя дръпна леко ръката си.

— Довиждане.

Жак го изпрати до вратата и му кимна с усмивка. Серве се зачуди какво ли работи. Видя му се много привлекателен.

— Forever and forever farewell Servais, if we do meet again, why we shall smile; if not, why then this parting was well made. 65 65 Завинаги, завинаги сбогом, Серве! Ако се видим отново, защо да се усмихваме; ако пък не — защо е била необходима тази раздяла? (англ.) — Б.пр.

По-блед от когато и да било, Несбит излизаше от кабинета на Гая.

— Изхвърли ли те? — запита го Серве.

— Любезно ме освободи. Джобовете ми са претъпкани с обезщетения в налични пари. Богат съм и свободен. Девойките във възрастта на любовта ще започнат да прииждат.

— Какво ще правиш сега?

Несбит вдигна рамене, сетне започна да изпразва чекмеджетата на бюрото си. Някаква невероятна сбирщина от най-разнородни предмети излезе наяве: чугунена тенджера, чифт пантофи, електрическа самобръсначка, сигнален пистолет, кърпа за лице, туба гел против забременяване, двайсетина книги, между които „Моята майка“ от Жорж Батай 66 66 Жорж Батай (1897–1962) — френски писател. — Б.пр. , три тома от Събраните съчинения на Фенимор Купър и една снимка, на която две жени правеха това, което сексолозите наричат „орален полов контакт“.

— Може би ще се върна в Англия — каза тихо Несбит, — не знам още. Готово.

Бе напъхал всичко в една зеленикава чанта, прилична на вещева торба, която вдигна не без мъка на слабите си рамене.

— Да те черпя ли нещо за пиене?

— Щом искаш.

Серве се обади на Мертол, че слиза при Виктор. Мертол използува случая, за да му представи една мършава девойка с изпъкнали очи и дълъг нос, на име Роберт.

— Приятно ми е — каза Серве.

— На мен също — отвърна Роберт с необикновена откровеност.

Серве се измъкна набързо под навъсения поглед на Мертол.

— Е, какво? — запита Виктор с интерес. — Шампанско ли?

— Едно кафе — каза Серве.

— Някой ден ще пукнеш от това кафе — рече Несбит, докато Виктор действуваше с резки и сръчни движения на машината за еспресо.