Кристофър Франк - Американска нощ

— Фотографът от „Гая“. Той е същият, който ми донесе пиесата.

— Така ли? — рече Жак и реши, че все пак „Айвънхоу“ идваше след това.

По правило Виктор не сервираше вечеря, но щом ставаше дума за някой постоянен клиент, пък бил той и трезвеник, от време на време се правеха отстъпки. И така, тази вечер Серве получи кремсупа от гъби и омлет с шунка. По това време на деня заведението нямаше голям оборот и Серве седна в дъното на залата до джубокса. Пусна няколко монети и се навечеря в компанията на Мари Лафоре. Някой си беше забравил вестника на скамейката и Серве се опита без особен успех да се заинтересува от някаква нова криза в Средния изток. Не можеше да се отърси от безполезните размишления около Надин Шьовалие. Между супата и сиренето погледна часовника си около дванайсет пъти.

В девет без десет той позвъни на вратата на Надин Шьовалие. Жак го покани да влезе и му заръча да стъпва внимателно, заради снимките. Серве избра пътя, който го отведе от Братя Маркс до Карол Ломбард, през Луиз Брукс, Богарт и Ейнджи Дикинсън.

Надин седеше до прозореца, облегнала чело на стъклото. Беше облечена в къса рокля. Погледът на Серве се плъзна нагоре по бедрата й и той изпита неясна болка някъде дълбоко у себе си.

— Добър вечер.

Тя го погледна мълчаливо, сетне го запита:

— Вечеряли ли сте?

— Не — отвърна Серве, мислейки за Клод Ландр.

Подаде й ръка, за да й помогне да стане, и за миг му се стори, че тя няма да я поеме. После тънките й сухи пръсти се хванаха здраво за него. Лицето й мина близо до неговото. Той си наложи да я пусне пръв.

— Жак, аз излизам.

Жак вдигна глава от списъка на филмите на Никълъс Рей.

— Добре.

Тя взе палтото си от вградения гардероб и Серве отвори вратата. Зачакаха мълчаливо пред асансьора, избягваха да се гледат. Когато слязоха долу, Надин предложи на Серве един ресторант на няколко метра оттам, където вероятно имаше навик да ходи.

Заведението — доста зловещо, с изгубили цвета си стени, украсени със скици с въглен, изобразяващи някакви неясни фолклорни танци, се състоеше от две разположени една над друга зали. Надин избра горната. От шумното приземие се озоваха в празно, вмирисано и тихо помещение, където единствената сервитьорка поздрави Надин без голямо въодушевление. Серве заключи, че сметката й на кредит сигурно е доста набъбнала в това заведение. Той посочи една маса до прозореца, който гледаше към голяма, потънала в тъмнина строителна площадка, чиито дълбоки изкопи напомняха на огромни гробове. Разгледаха менюто под овчия поглед на сервитьорката и Надин си поръча обилна вечеря. Серве поиска двойно кафе. Надин се намръщи.

— Не сте ли гладен?

— Благодаря, вече ядох.

Тя го изгледа мълчаливо.

— Пак излъгахте, нали?

— Да, пак.

Той се усмихна и остави листата. Струваше му се, че някаква стена, която сякаш ги бе разделяла и която се бе мъчил да преодолее от месеци насам, току-що се беше срутила. Извади от джоба си един никон и го сложи на масата.

— Спомняте ли си първия път, когато се видяхме?

— Във Вариететния театър ли?

Сега лъжеше тя. Ако не си беше спомнила за първото му посещение, никога нямаше и да помисли да го търси в агенцията. Серве запали цигара — наслаждаваше се на момента.

— Казвам се Серве Мон и съм фотограф.

— Също и писател, нали?

— Може би. Искам да чуя какво ще кажете вие по този въпрос.

Надин наряза селския си пастет на малки парченца и взе решение.

— Пиесата ви много ми харесва.

Обясни му, че одобрява героите, правдивостта на ситуациите, като се имат предвид теориите, които трябва да прокарат, че вижда в лицето на Леа привлекателна героиня с богата душевност, чиято роля е готова да играе под ръководството на Лоран Месала. Сетне съвсем неочаквано смени темата, заразпитва го за дейността на агенция „Гая-Бек“, за работата на фотографите и защо бе използувал псевдоним, което беше леснообяснимо. Прояви интерес към отговорите му, изслушваше го с внимание, без да забравя за яденето си, което дискретно довърши докрай. Серве не можеше да разбере как така стената се бе издигнала отново толкова бързо между тях. През цялото време, докато носеха ястията, той изчисляваше колко време му остава да бъде още с нея и напразно се опитваше да наруши тягостното настроение, което цареше на масата. Изучаваше ръцете й, врата й, устните й, представяше си под дрехите тялото, което вече познаваше до най-малките подробности.

— Бихте ли казали на Месала да ми се обади?