Кристофър Франк - Американска нощ

— Ами… да поговорим за вас. По-млад сте, отколкото мислех, и никак не приличате на Хъксли 62 62 Олдъс Хъксли (1894–1963) — английски поет, журналист и романист. — Б.пр. . А аз си представях, че приличате на него. От друга страна, не може да се каже, че сте Чехов.

Това бе почти обвинение. Серве отвори уста, за да се опита да обясни, че никога не е претендирал… но Месала махна с ръка и побърза да го прекъсне:

— Намеренията ви са ми безразлични. На пиесата ви й липсва човешка плътност… много е крехка. Ако я поставя, ще трябва да се работи върху нея, да се напълни канавата, която сте направили, да й се даде плът и кръв, а освен това и краят съвсем не върви. Никак не струва, предупреждавам ви.

И той потопи внезапно овлажнелия си поглед в очите на Серве.

— Огорчих ли ви?

— Не — отвърна Серве.

— Толкова по-добре. Когато Карл ми донесе „Вечерна среща“ и ми обясни, че иска да я постави, тоест да я финансира, се изплаших. Карл е буйно момче. Но пък има вкус.

На свой ред Карл стана обект на овлажнелия поглед.

— Можеше и да се излъжеш, но смятам, че си попаднал на истински автор.

Малко объркан от това минаване на „ти“, Серве погледна към Карл, сетне към Месала.

— Е, добре — започна той. — Мислили ли сте в кой театър може да се постави?

Месала вдигна рамене.

— Театри колкото щеш, но смятам, че „Комеди дьо л’Етоал“ ще ни свърши добра работа. Нито е много малък, нито много голям, сцената има дълбочина, органът не е от времето на кръстоносните походи, а и не е много скъп.

— А ролите?

Месала запали една турска цигара.

— Карл иска да играе Рьоне. Смятам, че може да го направи, но няма да е лесно. Добре ще е да бъде подпомаган от някоя опитна актриса. Точно затова помислих за Мадлен.

— Мадлен ли? — запита Серве.

— Да, Мадлен Паре.

Ставаше дума за една четирийсетгодишна актриса, която от десет години играеше второстепенни роли в Театр насионал попюлер.

Серве поклати глава.

— Много е възрастна.

— Аз не смятам така.

Всички замълчаха. Карл изучаваше килима, който между другото беше отвратителен, а Месала се усмихваше на нещо в себе си. Серве се наведе.

— Аз имах предвид Надин Шьовалие.

— Оная от киното ли? — запита Месала с интонация, с каквато би си послужил, за да каже „оная уличница ли?“.

Освен това Серве забеляза, че той използува същите думи като Карл три дни по-рано.

— Тя играе и в театъра, взе участие в пиесата на Пюкло.

Месала се замисли.

— Това театър ли го наричате?

Серве въздъхна и много бавно запали цигара.

— Ако това ви забавлява, да поиграем на дефиниции. Театър: художествена дейност, при която заобикалящият ни свят се представя на определена публика с помощта на актьори и декори. Да чуем сега вашата.

Месала изглеждаше огорчен. Разпери ръце.

— Не желаете да се разбирате с мен. Не можем да вземем това момиче, въобще не става за вашата пиеса. Съжалявам.

И наистина, изглеждаше готов всеки момент да се разплаче. Карл стана и се обърна към него.

— Трябва да се помисли.

Месала дълго клати глава. Човек би казал, че Карл току-що е изрекъл някоя смайваща философска мъдрост.

Тогава Месала замоли Серве да му каже нещо за пиесата си. Серве си спомни за теориите, които бе създал, за да обоснове пиесата, и ги изложи с безизразен глас, без да се обръща нито към Месала, нито към Карл. Месала го изслуша мълчаливо, облегнал тройната си брадичка на своята малка пухкава ръка, усмихнат като родител, присъствуващ на раздаването на наградите в края на учебната година. Когато Серве млъкна, остана за миг неподвижен, сетне се изправи живо.

— Даа. Слушах ви внимателно. Изненадан съм. Бях разбрал съвсем друго. Виждах нещо по-просто и по-… отчаяно. Отдавах студенината на творбата ви на липсата на опит. Но вече не съм толкова сигурен. Ще прочета отново пиесата от гледна точка на това, което ми казахте току-що, и после ще поговорим пак.

Серве стана.

— Значи се разбрахме.

Месала ги изпрати до вратата. В коридора той хвана неочаквано Серве за ръката.

— Ако ще работим заедно, ще трябва да ме подкрепяте. Помислете върху това, важно е.

Серве го увери, че ще помисли.

Карл и Серве изпиха по едно кафе, преди да се разделят.

— Какво ще кажете? — запита Карл.

Серве вдигна рамене.

— Не знам.

— Аз пък мисля, че го спечелихме. Добре направихте, че му говорихте така. Следващия път бъдете по-твърд.

— Как така?

Карл се усмихна неопределено.

— Ще видите. Разкажете ми за Надин Шьовалие. Познавате ли я?