Кристофър Франк - Американска нощ

— И какво е мнението ви?

Най-сетне Серве се бе решил да наруши дълбокото мълчание. Мариел Лашиз вдигна рамене.

— Запитах се какво ли ви е накарало да пишете. Имате качества, чувство за сценичност, героите ви не са безинтересни. Човек би казал, че искате нещо да изразите, дори ми се струва, че знам какво, но то не е много интересно.

Тя загриза палеца си и го погледна студено.

— Нали?

Той не отвърна и Мариел Лашиз продължи:

— Днес се смята, че думите, зрелищността, театралността не дават възможност за изразяването на това, което би трябвало да ни вълнува. То надхвърля рамките на конвенционалния театър. Трябва да се търсят други методи, други изразни средства, нов език. А вас тези търсения не ви интересуват, възприели сте класически стил, почти като в театъра на булеварда, и все пак…

Тя потърка очи.

— Не знам какво да ви кажа, пиесата ви не е лоша, има някаква идея. Но вие самият наистина ли смятате, че моралните и психологическите проблеми, които сте искали да поставите, са от някакво значение за съвременния човек? Понеже вярвате в това, сте писали в стил театър на булеварда, опитвате се да закърпите рушащи се стени. Фройд само удължи още малко живота на психологическия театър, даде му последна отсрочка, нищо повече. Тревожа се за вас, така безразсъдно се напъхвате в толкова банална задънена улица.

Серве стана и запали цигара.

— Отправната точка трябва да бъде човекът — рече той — и аз няма да се откажа от това.

Тя отново вдигна рамене, този път презрително.

— Погледнете по-трезво на нещата. Не е важно дали ще бъдеш прав, или не, а да имаш право в съответния момент . Всичко останало са празни приказки. Ние следваме точно определена посока. Малко ни интересува дали сте с нас, или не. Вашият свят е на умиране, той загива и това си е. Ще погребем Прометей и без вашата шепа пръст. Но вие самият не знаете какво искате. Предварително сте осъден на провал.

— Възможно е. Но се лъжете, ако смятате, че не търся изход.

Тя се усмихна накриво и оголи жълтите си неравни зъби.

— Дайте ми една цигара.

Той се наведе. Тя хвана ръката му, за да насочи огънчето.

— Гледахте ли „Последни часове“?

Ставаше дума за пиесата, която се играеше в нейния театър.

— Не.

— Идете да я гледате. Критиците писаха, че е нещо голямо, истинско „слизане в ада“, „вик на тревога“, „изумителен разказ за неспокойствието на века“. А в действителност — едно нищо, най-долнопробна порнография с елементи на мистицизъм. Идете да я гледате и после ми кажете дали това не е също булеварден жанр, който умира пред очите на всички, на сцената, пред една публика, която вижда собствената си смърт и знае само да ръкопляска от страх, че ще я помислят за сбирщина от глупаци. Това може би ще ви предпази от големи разочарования.

— Много сте откровена.

— Нямам какво да губя. Те имат всичко. И ето, аз говоря колкото мога по-високо, по-силно, а те се правят на глухи. Не искат и да знаят, господин Боа. Да ви върна ли ръкописа?

— Ако обичате.

Тя разрови купчина списания до леглото и измъкна пиесата. През това време Серве бе извадил от джоба си един никон, от другия джоб — сто и десет милиметров обектив и вече сглобяваше апарата. Мариел Лашиз се обърна с ръкописа в ръка.

— Ето, вземете.

Той не отвърна. Тя се намръщи.

— Какво правите?

— Ще ви фотографирам.

— И с фотография ли се занимавате?

— И с фотография.

— Не желая да ме снимате.

— Защо не? Казах ви, че се мъча да разбера някои неща. Имам нужда от ваша снимка. Не се безпокойте, самият аз още не знам защо ми е.

Изведнъж на лицето й се изписа уплаха.

— Казах ви, че не желая. Приберете това.

Ала пръстите на Серве вече пробягваха по обектива, избираха скоростта, нагласяха диафрагмата.

Мариел Лашиз отстъпи назад, сякаш той имаше в ръцете си пистолет. Серве натисна спокойно спусъка.

— Готово. Аз не знам какво искам, а вие знаете. Съгласен съм. Но вие не знаете какво точно искате да разрушите и никой не е могъл точно да го определи. А няма нищо по-трудно от това да се бориш срещу враг, чиято истинска същност не познаваш.

— Напуснете веднага!

Серве й се усмихна широко.

— Довиждане, госпожо.

Още същата вечер изкопира снимката и я постави на камината, до жената с вечерната рокля. Сложени една до друга, двете снимки го поразиха.

Два месеца по-късно Ландолфи му върна ръкописа с наложен платеж и без придружително писмо. Серве търси безуспешно на няколко пъти Реймон Майар. За сметка на това водеше все по-дълги и по-дълги разговори с госпожа Майар, която всеки път държеше да го увери във възхищението си от пиесата, с най-топли и все по-многословни речи. Серве престана да й се обажда, когато тя му предложи да обядват навън, за да могат по-спокойно да си поговорят за пиесата. После сложи в едно чекмедже двата екземпляра, които му оставаха, и замина за Лос Анжелис, за да снима вълненията, обхванали града.