Кристофър Франк - Американска нощ

— Имате ли свободен екземпляр?

— Трябва да ви предупредя, че пиесата беше отхвърлена от не помня вече колко театри.

— Няма никакво значение.

Нервността на немеца видимо нарастваше. Човек би казал, че няма да може да спи или да яде, преди да е прочел пиесата.

— Добре. Елате тук утре вечер по същото време. Ще ви я дам.

— Нали разбирате, може би ще мога да направя нещо.

Серве се престори, че не разбира.

— Да, има една добра роля. Но е много трудно да се уреди поставянето на пиеса.

— Ще ви чакам утре с ръкописа?

— Да, да. Ще дойда.

— Добре. Аз отивам да гледам стриптийз. Искате ли да отидем заедно?

— Не, благодаря.

Карл-Хайнц Цимер остави в чинийката банкнота от петстотин франка.

— Обичам стриптийза — продължи той с равен глас, — лошия стриптийз в малките частни заведенийца, нали разбирате… Много е важно жените да бъдат грозновати и несигурни в себе си. Посредствеността е винаги интересна, не смятате ли?

Серве се изправи, закопчавайки шлифера си.

— Не бих казал подобно нещо.

— Обичам също да гледам от първия ред долнопробните певци, както и публиката, публиката от народа. В Хамбург често ходех да се разхождам на пристанището и винаги обличах едно много скъпо кожено палто.

Серве му подаде ръка.

— До утре.

— Довиждане. Не забравяйте пиесата.

Серве не забрави и на другия ден завари немеца седнал сам в дъното на залата, потънал в последния брой на „Тел Кел“ 60 60 Авангардно литературно списание, основано през 1960 г. от група писатели, между които Филип Солерс. — Б.пр. .

— Интересно ли е? — запита Серве и посочи списанието.

Цимер вдигна рамене.

— Човек не може да чете само сериозни неща.

Серве не остана с него. Само сложи ръкописа на масата и му даде телефона си. След два дни актьорът му се обади в два часа сутринта и поиска да се срещне с него. Видяха се в кафене „Сен Клод“, за да променят обстановката.

— Пиесата ви не прилича на вас, интересна е. Вик на ужас, нали така? Ще я поставим. С трима актьори и един декор няма да е много скъпо. Около сто хиляди франка, не повече.

— Трябва да се намерят.

— Имам ги.

Серве разбърка мълчаливо кафето си. Немецът се наведе.

— Ще играя пианиста и ще дам парите. Пиесата ви ми харесва.

Серве поклати глава с израз на леко недоверие.

— Добре. Имате ли режисьор?

— Мислих по този въпрос. Хайде да не правим глупости. Имам предвид Месала.

— Много слабо го познавам. Негова ли беше постановката на Бюхнер 61 61 Георг Бюхнер (1813–1837) — немски поет, романист и драматург. — Б.пр. миналата година в театър „Йовр“?

— Да, негова. Познавам го лично и ще му предложа да прочете пиесата. А за жената, миля, че ни трябва Мишел Кастен.

Серве бавно запали цигара.

— Аз пък си мислех за Надин Шьовалие.

— Оная от киното ли?

— Да.

Цимер се намръщи.

— Ще видим.

— Нека все пак да говорим с Месала, трябва да се намери театър.

— Вече му се обадих. Довечера имам среща с него.

Лоран Месала прочете пиесата за двайсет и четири часа и поиска да се запознае с автора. Придружен от Цимер, Серве влезе през една петъчна вечер в гарсониерата на булевард Сен Жак, която режисьорът обитаваше повече от двайсет години.

Очукан, облепен с афиши коридор водеше към главната и единствена стая — мрачна бърлога с необичайна и зловеща мебелировка и претрупани стени. Месала стисна сърдечно двете ръце на Серве и го покани да седне на един от многобройните пуфове, наредени около зловонната печка. Бе плешив и дебел, с дебели бърни на възжълтото лице и приличаше на Буда.

— Радвам се да се запознаем. Карл ми е говорил много за вас и освен това, разбира се, прочетох произведението ви.

Серве не можеше да понася думата „произведение“. Едва се въздържа да не се обади. Карл бе застанал пред библиотеката и прелистваше с интерес някакъв дебел том. Очевидно нямаше намерение да участвува в разговора, поне в началото. Серве изпитваше непреодолимо желание да избяга.

— Какво ще пиете?

Месала зададе въпроса си с известен страх, сякаш се опасяваше, че Серве ще поиска някаква много специална напитка, с каквато той не разполага.

— Не пия — отвърна Серве, — ако имате кафе…

Месала видимо изпита огромно облекчение.

— Ще стане за секунда.

Скочи пъргаво от пуфа въпреки килограмите си и се отправи към другия край на стаята, който служеше за кухня.

Пет минути по-късно вече поднасяше на гостите си някакво гъсто черно питие в безформени чаши, смътно напомнящи по форма на етруски съдове.