Кристофър Франк - Американска нощ

— Не знам.

— Нито пък аз.

Серве остави книгата, за да разбърка кафето си и каза тихо:

— Eppur, si muove!… 33 33 И все пак тя се върти! (ит.). — Думи, които се предполага, че е казал Галилей, след като се е отрекъл пред Инквизицията от възгледите си. — Б.пр.

Щайнер поклати глава.

— Не всички грешат. Властниците знаят на какво се крепят.

Серве остави чашата си.

— Ще играем ли?

— Добре.

Започнаха партия шах.

Серве сгъна замислено вестника и изгаси цигарата във вградения в страничната облегалка на креслото пепелник. Самолетът се готвеше за кацане на лондонското летище. През илюминатора вече се виждаше плетеницата от улици, ясно разграничими нощем по оранжевите светлини на неоновите стълбове. Различаваха се дори камионите, пълзящи по пътищата като светещи насекоми. Ала Серве виждаше също слънчевия, студен, бял и празен апартамент на улица Варен и дългите нервни пръсти на едно момиче, което не проронваше нито дума.

— Please fasten, your seat-belts and refrain from smoking 34 34 Моля, затегнете предпазните колани и преустановете пушенето! (англ.). — Б.пр. !

Серве се приготви за митницата, мислейки за уклончивите отговори, които трябваше да даде, за да прекара апаратите си, три четвърти от които не бяха освободени от мито.

Загледа се захласнат от стаята си в хотел „Риджънт Палас“ сред гъмжащата тълпа на площад Пикадили — тягостна блъсканица на безлични същества с недружелюбни лица. На другия ден се отправи към студио „Пайнуд“, където Джеймс Бъфорд снимаше филм с Глория Бонати. Агенцията бе получила поръчка за цветни портрети на кинозвездата и това бе първият репортаж на Серве, откакто Гая го беше назначил на заплата. Не забрави да почисти обективите си, приготви четири апарата — два за черно-белите и два за цветните снимки. Дойде му също наум, че може да изпрати телеграма на Надин Шьовалие по случай премиерата на пиесата й.

Глория Бонати бе доста влюбена в режисьора си, та издържа благосклонно проточилото се регулиране на осветлението, което пък позволи на Серве да направи сполучливи цветни портрети. След завръщането му диапозитивите бяха веднага проявени, наредени на светлинната маса и донякъде направиха впечатление. Мертол, който бе против назначаването на Серве и се беше надявал, че той ще донесе от Лондон некачествени снимки, изведнъж помръкна. Гая също дойде да ги види — цъфна в репортерската зала като хипопотам в бяла риза, с гладко вчесани назад бели коси и прясно избръснато, набръчкано и натежало розово лице. Извика Пале-Дюлак и пред всички му нареди да се погрижи за продажбата. Деликатният и любезен пласьор, който ужасно мразеше да му дават наставления, пъхна репортажа в дипломатическото си куфарче, марка „Самсонайт“, и напусна агенцията, без да продума.

Продажбата се оказа превъзходна, гаранцията — значително надхвърлена и Серве установи, че е затвърдил положението си в агенцията. Ала съвсем не му остана време да се зарадва, тъй като се наложи да заснеме цяла поредица от произшествия и любопитни факти, поръчани му от Мертол. Така увековечи шейсетгодишен мъж, удавил прислужницата си във ваната, сляпо момиченце, което знаеше Балзак наизуст, някакъв сприхав пенсионер, стрелял по сина си с ловджийска пушка, и много други лица, които изведнъж се бяха отличили с нещо само за да си отмъстят за еднообразието на другите.

Новата пиеса на Жан-Роже Пюкло все още се репетираше и Серве продължаваше да мисли за телеграмата, която смяташе да изпрати за премиерата. Ала по волята на съдбата той видя отново Надин Шьовалие преди това, тъй като Мертол го изпрати заедно с Несбит да вземат интервю от автора.

Несбит караше стар ситроен, купен в Англия, с разбито купе, допотопен на вид, с издадени напред фарове и застрашителен радиатор. Серве се качи не без страх, докато Несбит въртеше манивелата, тъй като акумулаторът вече не бе в състояние да задвижи стартера.

— Когато съм трезвен, карам много добре — обясни Несбит, докато се настаняваше зад волана — твърдение, чиято истинност бе трудно да се провери, тъй като никога никой не го беше виждал трезвен.