Кристофър Франк - Американска нощ

— Обичаш ли Флобер?

— Не.

Тя замълча — трябваше й време, за да се окопити. Серве запали цигара.

— Но все пак не можем да продължаваме да разиграваме в някакъв светски салон герои, които някога може и да ги е имало, но днес не говорят никому нищо.

— Не ти говорят на теб.

— Как така?

— Човек не пише само за това, което съществува, а и за онова, което би искал да види около себе си. Театърът, за който ми говориш, има за задача да създаде у определена публика, у определено поколение чувството, че нищо не се е променило. Нещо като вид терапия.

— Да, разбира се, но театърът, който отразява нашата епоха, нашите проблеми…

Серве вдигна рамене и се замисли за друго — за две равнодушни и вглъбени сиви очи, обрамчени с руси коси. Остави глъчката в залата да изпълни главата му, загледа се в посетителите, в келнерите, допуши цигарата си.

В другия край на кафенето един мъж, който бе издал преди известно време неголям роман, озаглавен „Черни очи“, спечелил наградата „Медиси“, и който оттогава все обещаваше на издателя си окончателния вариант на някакво обемисто произведение, но явно бе неспособен да го довърши докрай, говореше с грозновата жена с щръкнали зъби и тъмни кръгове под очите за нещо и видимо много се вълнуваше. Ръкомахаше оживено, хванал бастун, купен в един дъждовен неделен ден от кейовете на Сена, с който никога не се разделяше. Казваше се Реймон Лапад. От години насам ставаше късно и си лягаше призори. Бе умен, отмъстителен и жлъчен. Говореше се, че бил наркоман и пиел много, че бил направил дете на някаква немкиня, работеща срещу квартира и храна в Париж, чиито родители, богати индустриалци от Рурската област, били завели дело срещу него. Лапад се бореше, доколкото му бе възможно с хроническото литературно безплодие, все повече говореше и все по-малко пишеше, отлагайки вечно с още някоя минута, с още две думи момента, в който трябваше да се върне в тихата си стая, пред пишещата машина и белия лист. Бе членувал в компартията, ала една сутрин, когато изпитият предната вечер коняк му причиняваше особено мъчително чувство на отвращение от всичко, беше върнал членската си карта и оттогава изповядваше доста неясни анархистични възгледи, породени от съвсем прясната му ненавист към всякакви диктатури и от презрението му към смесената икономика 26 26 Форма, при която държавният сектор се свързва с частния капитал. — Б.пр. . На трийсет и осем години беше получил цироза на черния дроб, но въобще не се грижеше за здравето си, продължаваше да пие по същия начин и предпочиташе да не мисли за болния си организъм и за бавното му разрушаване. Когато забеляза Серве, прекъсна безкрайната си реч и изрева:

— Здравей, негоднико!

После му махна, за да го покани на масата си. Серве поклати глава.

Клод говореше ли, говореше, твърдейки, че традиционният тип връзка зрител — изпълнител в изкуството не може вече да задоволи художествените потребности на публиката и че единствено участието на зрителя е в състояние да спаси театъра от неизбежна гибел. Серве я гледаше и мълчеше. Мина му през ума, че двамата приличат на герои на Томас Ман, които разказват за живота си, седнали на балкона. През това време Клод бе минала към фотографията.

— Изкуство ли е фотографията?

Серве стана и прибра рестото.

— Не.

Сетне пусна монетите в джоба си и добави:

— Повече от изкуство.

Тя също стана. Той й подаде чантата.

— Гледай! — каза тихо тя.

Показа му една двойка на неопределена възраст, през две маси от тях. Мъжът говореше тихо, с наведена глава, и си играеше с една лъжичка. Жената седеше неподвижно, като вкаменена, и плачеше. Сълзите се стичаха по лицето й, без дори да се опитва да ги скрие.

Лапад настигна Серве и Клод при вратата на кафенето.

— Трябва да говоря с теб за замърсяването на околната среда — рече той. — Казаха ми, че било много важно.

— Точно аз съм, който ти трябва! — отвърна Серве. — Това толкова ме тревожи, че по цяла нощ не мога да спя.

— Абе знаех си аз — каза Лапад. — Я кажи, ще трябва ли да възбудим общественото мнение?

— Ще трябва, разбира се! — отвърна загрижено Серве.

— Веднага започвам. Най-напред ще говоря с оная грозотия там, дето си пие питието за моя сметка. Лека нощ, деца мои.

Той ги остави и се заклатушка обратно към масата си.

Клод живееше в една таванска стая на улица Ломон, зад Пантеона. Серве разгледа афишите по стените — Троцки, Джули Кристи, Жерар Филип — и книгите в библиотеката — Борхес, Зола, Лакан 27 27 Жак Лакан (1901–1981) — известен френски психиатър и психоаналитик, основател на Фройдистката школа в Париж. — Б.пр. , Прудон, Маркузе 28 28 Херберт Маркузе (1898–1979) — американски философ от немски произход. — Б.пр. , Чейни 29 29 Питър Чейни (1896–1951) — английски писател, автор на криминални романи. — Б.пр. , Брадбъри, питайки се как бе могла да стане така характерна и толкова печално неразличима от другите рожби на своето време. Тя му наля уиски в една пукната чаша и му даде друга за пепелник. Нямаше къде да се седне освен на възтясното, покрито с плат на цветя легло. Бяха един до друг и не се гледаха. Серве видя малко плюшено мече, сложено на радиатора. Клод проследи погледа му.