Кристофър Франк - Американска нощ

— На дъщеря ми е.

Загледа го настойчиво, без нужда, чисто и просто, за да не си мисли той, че е смутена.

— Разведена ли си?

— Живеем разделени.

— А тя къде е?

— При баща си. Виждам я веднъж месечно.

— На колко години е?

— На четири.

Той стана и остави чашата. Отвън някаква кола удари рязко спирачки. Серве отиде до прозореца и заговори, без да се обръща:

— Познаваш ли добре Надин Шьовалие?

— Съвсем слабо, не е много общителна.

— Недружелюбна ли?

— Нещо такова. Сигурно си има проблеми.

Мина му през ума, че тя не пропуска случай да използува модни изрази. Обърна се към нея и изгаси цигарата.

— Добре.

После я целуна. Тя остана със стиснати устни и доста бързо се отдръпна.

— Защо ми заговори за нея?

— Защото ме интересува.

— В какъв смисъл?

— Не знам.

— Искаш да я снимаш ли?

— Може би.

— Искаш да я свалиш?

— Да.

Тя искрено се разсмя.

— Знаеш ли, че си ми симпатичен.

Този път се целунаха по-добре. Устата й се разтваряше бавно, без колебание.

— Мисля си за Мертол — каза тя след малко.

— Значи и той си мисли за теб.

— Сто на сто.

В коридора някой мина с куче — чуха се тежки стъпки, придружени от тупкане на животински лапи. Клод хвана ръката на Серве и я обърна, за да разгледа дланта му.

— Ще си тръгнеш ли след това? — запита го, без да вдига очи.

— Да.

— Хайде, ела.

Клод съблече роклята, а той — костюма си, без да бързат, в наситеножълтата светлина на единствената лампа, сложена на нощната масичка. Тя се изтегна гола на леглото, а той се наведе над нея, без да я докосва.

— Не знаеш откъде да започнеш ли?

— Тъкмо се чудех.

Тя посочи дясната си гърда.

— Оттук.

— Така няма да мога да ги гледам.

— После ще ги гледаш. Целуни ме.

Той пое зърното и то се удължи между устните му. Извила кръст, тя бе обгърнала с една ръка врата му, а с другата притискаше гърба му. Държеше главата си изправена и гледаше в тавана с широко отворени очи.

— Серве?

— Да.

Той вдигна глава и тя отново впери поглед в тавана.

— Виж, тренирам за продуцентите.

Двамата се разсмяха. Той се наведе и погали бедрата й, сетне ги разтвори.

— Не! — каза рязко тя.

— Защо?

— Защото не си влюбен в мен.

— Виж ти! Мъжът ти ли го измисли?

— Не, аз. Харесва ли ти?

— Много.

— Това е вид ухажване, така ли? А ти…

Замълча, а той й се усмихна. На свой ред тя понечи да се смъкне надолу.

— Не, първо аз.

— Не искаш ли заедно?

— Първо аз.

— Развратен си.

— Да, много — призна той.

— Но ми направи чудесни снимки, затова ще ти се подчиня.

Сетне разтвори крака и добави:

— Понеже съм ти длъжница.

Серве я изгледа възмутено.

— Доколкото разбирам, изпитваш ужас от това, така ли?

— Отвращава ме, гадно ми е.

Усмихна се, загледа го мълчаливо и нежно го докосна.

— Но ти ми харесваш.

Сетне се отпусна в ръцете му и зачака.

— Изкуство ли е любовта?

Серве се наведе и прошепна:

— Повече от изкуство.

В три часа сутринта Серве мина с колата по улица Дюто, на път за вкъщи. Видя един осветен прозорец, паркира и се качи на втория етаж на стара сграда. Отвори му Себастиен Щайнер, захапал лула, облечен в поизносен виненочервен халат. Кимна за поздрав и го покани да влезе.

— Ще пиете ли кафе?

— С удоволствие.

С отмерените движения на ерген Щайнер приготви две кафета, докато Серве прелистваше „Икономическата хармония“ на Бастиа.

— Дали не се е заблуждавал?

— Не.

— Всички ли грешат?

— Да.

— Тогава какво излиза?

Щайнер го изгледа, без да продума, сякаш се забавляваше, мислейки за някаква стара шега.

— Бастиа, Бьом-Баверк, Фон Мизес, Фридман 30 30 Милтън Фридман (1912) — американски икономист-финансист. — Б.пр. , Щайнер и много други като тях са мислили и мислят разумно. Но разумът, както и „щастието“ на хората, не играеше никаква роля. След 1789-а си сменихме културата, езика, идолите и камшиците. Възприехме думата „разум“, но не и значението й. Кейнс 31 31 Джонс Кейнс (1883–1946) — английски икономист-финансист. — Б.пр. го знаеше вчера, Голбрайт 32 32 Джон Голбрайт (1908) — американски икономист. — Б.пр. го знае днес. Именно това наричам аз шегата на културата.

— Защо? Смешно ли е?

— Точно защото не е смешно. Малко мляко?

— Не, благодаря.

— Шведите предлагат най-добри „социални“ условия в сравнение с другите страни, но не посягат на пазарния механизъм и не облагат капитала. А ги осъждаме за това. Какво повече искате?