Кристофър Франк - Американска нощ

Мертол се обади в лабораторията по интерфона.

Несбит поръча чаша бяло вино, едва го дочака и го изпи на един дъх.

— Тъкмо ще използуваш новата тенджера — каза Серве.

— Да, но…

Несбит въздъхна, изведнъж помръкнал.

— … Какво „но“?

Той вече нямаше желание да говори. Гаврътна една след друга още три чаши вино, плати на Виктор, стисна ръката му над китката и излезе от заведението. Гледаше мрачно и влачеше едва-едва крака. Играчът на флипера бе вече прахосал пет франка в машината и начеваше шестия с отчаяно упорство. Серве се качи в агенцията, за да прибере контактните копия на Клод Ландр.

Въоръжен с лупа и мек молив, се настани в стаята на фотографите, за да избере най-хубавите снимки. Бяха превъзходни — съвършени в техническо отношение, добре осветени и дискретно изпипани. Серве огради с червено най-добрите и влезе в лабораторията. Облегнат на гланц-пресите, Помрьой четеше „Историята на О“ 21 21 Нашумял еротичен роман от Гуидо Крепакс. — Б.пр. .

— Можеш ли бързо да ми извадиш три снимки?

— Ако са хубави, може.

— Много са хубави.

— Дьоризие съгласен ли е?

— Не. Дори не знае.

— Ти май искаш да ме изхвърлят, а?

— Хайде, започваме.

Наведени над увеличителя в червеникавия сумрак, изкопираха грижливо три снимки и крадешком ги прекараха през гланц-пресата. После Серве почерпи Помрьой при Виктор.

В седем часа, след като провери при Мертол, че няма репортаж за вечерта, Серве излезе от агенцията със снимките, сложени в плик.

Прибра се на улица Фалгиер, преоблече се и двайсет минути гледа снимките на Надин Шьовалие. Видяха му се още по-лоши от предния ден, но му се стори, че открива в равнодушния поглед на актрисата някаква печал — дълбоко скрита и все пак осезаема. Във всеки случай това вече беше напредък.

В осем часа слезе, остави снимките на Клод Ландр на портиера — възслаб и образован човек, който четеше в леглото си Пиер Лоти 22 22 Пиер Лоти (1850–1923) — френски писател. — Б.пр. , и отиде в ресторанта. Себастиен Щайнер седеше на обичайното си място — току-що бе дошъл. Серве поръча на сприхавата сервитьорка традиционната си вечеря и мълчаливо разгъна салфетката си. Щайнер остави вестника и се наведе над супата, която ядеше всяка вечер от десет години насам. Вестникът привлече погледа на Серве, той го разтвори и на първа страница видя собствената си снимка, а под нея — обяснителен текст: Безумецът се цели във фотографа.

— Това вие ли сте? — запита Щайнер, без да вдига глава.

— Да, аз съм.

Докато се хранеха, Серве разказа какво се беше случило, а Себастиен Щайнер го изслуша мълчаливо, кимайки с глава.

На връщане към къщи Серве запита портиера дали е идвала младата жена, но той не я беше виждал. Серве си направи кафе и се изтегна на леглото. Минутите течаха бавно. Стана, отвори прозореца и се наведе над улицата. Извади снимките на Надин Шьовалие и веднага ги прибра отново, вдигна слушалката и набра номера, който му бе дал Мертол.

— „Отсъствуващи абонати“. Кого търсите?

Той затвори и чак тогава се сети: тя бе казала на Мертол, че заминава за Рим. Сетне се върна на прозореца. Някой почука — беше Клод Ландр.

— Портиерът ми каза, че сте тук. Исках да ви благодаря.

Държеше плика до гърдите си.

Серве се отмести.

— Заповядайте, влезте.

Тя направи две крачки и затвори вратата след себе си. Бе с лятна рокля, косата й — сложно сплетена на кок, старателно гримирана.

— Това са най-хубавите снимки, които някой ми е правил въобще.

Говореше непринудено и гледаше в него, без да забелязва мебелите или стените.

— Благодаря ви. Няма ли да седнете?

И придърпа едно кресло. Тя седна.

— Ще пиете ли едно кафе?

— Не си правете труда…

— И без това пия непрекъснато. Ще стане за минутка.

После сложи водата да заври в малката кухничка и изплакна две чаши.

— Вчера гледах вашия филм.

— Така ли? Хареса ли ви?

— Филмът? Не.

Замълчаха. Той наля водата, не можа да намери поднос и се върна в стаята с чашите в ръце.

— Захар?

— Благодаря.

Тя кръстоса крака и разкри изящните си колене и закръглените си бедра. Бе оставила плика, за да изпие кафето си. Серве го отвори и извади снимките и контактните копия.

— Можете да изкопирате и други от тях. Избрах тези, понеже най-много ми харесват, но има и други.

— Импресариото ми ще остане доволен. Ако знаете откога ми иска!

— С кого работите?

— С Кюл-Бач.

— Сигурно ви праща навсякъде, където търсят руси дребни момичета.