Кристофър Франк - Американска нощ

— Пет стотарки. Ще гледат да я пуснат в последното издание. Доволен ли си?

— Да.

Интерфонът изпука и от бюрото на Мертол се разнесе строгият глас на Гая:

— Мертол, как стана така, че външен човек е снимал Сен Дьони?

Мертол се намръщи.

— Нямаше никой друг.

— Само не ми говори глупости.

Гая млъкна, после се чу изтракване. Мертол записа нещо в бележника си, усърдно наведен над писалката. Льороа смигна на Серве и излезе.

Серве стана и отиде при Мертол.

— Ще ми дадеш ли телефона на Надин Шьовалие?

— Защо ти е?

— Искам да й продам една пералня — отвърна Серве с каменно лице.

Мертол му подаде тефтерчето си и Серве преписа номера. Върна се на бюрото си и даде поръчка на телефонистката, която почти веднага му позвъни отново.

— Записана е на „Отсъствуващи абонати“. Искаш ли да й предадеш нещо?

— Не, няма нужда.

Слезе в „При Виктор“ и си поръча кафе. Дебелата готвачка си пееше в кухнята. Двама посетители играеха на зарове в края на тезгяха.

— Чисто ли го искаш? — запита Виктор, като сложи чашата на бара и понечи да сипе вътре малко калвадос.

— Чисто.

Виктор върна отегчено бутилката на мястото й и взе отново недопушената цигара, която бе оставил на края на мивката. Някакъв анемичен младеж играеше настървено на флипера и след всяка топка изтриваше потта от челото си и бършеше ръце о панталона си. Неочаквано влезе Несбит, целият засиял, размахвайки празен пакет от „Синиър Сървис“.

— Намерих го в кошчето.

— Обади ли й се?

— Да, тая вечер ще се видим. Ще й направя айриш стю 16 16 Ирландска яхния с подправки. — Б.пр. .

Събуди го телефонът. Сепна се, седна в леглото, погледна смаян към снимките, които отрупваха завивката, и вдигна слушалката.

— Да?

— Какво става с теб бе, човек? Да не би да си в отпуск?

Беше Мертол.

— Колко е часът?

— Единайсет. Трябва да правиш репортаж в Сен Дьони.

— Какъв репортаж?

— Някакъв откачен се е качил на покрива с едно момиченце, има и карабина.

— Момичето дъщеря ли му е?

— Мисля, че да.

— Добре, дай адреса.

— Улица Огюст Дьолон трийсет и четири. Близо до гарата.

Серве се избръсна, изпи едно кафе и се облече. Прибра снимките на Надин Шьовалие в библиотеката, между Form and Figure 17 17 Форма и изображение (англ.). — Б.пр. от Питър Баш и Perspective of Nudes 18 18 Перспектива на голото тяло (англ.). — Б.пр. от Бил Бранд 19 19 Бил Бранд (1904–1983) — известен английски фотограф. — Б.пр. . Колата му го чакаше с две квитанции на предното стъкло.

Пред сградата се беше събрала малка групичка. Хората бяха вдигнали глави и гледаха със зейнала уста, като пасивно се съпротивяваха на пазителите на уличния ред, които се опитваха да ги разпръснат. Някакъв полицай си беше подал главата през един прозорец на шестия етаж и правеше опити да разговаря с мъжа, когото вестникарите от „Франс Соар“ щяха без съмнение да нарекат „безумец“. Той бе плешив и набит и се очертаваше на фона на небето, стиснал в една ръка карабината, а в другата — ръчичката на момиченце. Не помръдваше и изглеждаше спокоен. Но по всичко личеше, че не слуша полицая.

Серве забеляза в тълпата един колега и му махна. Берар работеше във вестник „Орор“ от петнайсет години с неизменния си ролейфлекс 20 20 Марка широкоформатни западногермански фотоапарати. — Б.пр. , с неизменното си усърдно постоянство и неизменната си липса на въображение. Бе нисък, с прошарена коса и приличаше на чиновник, на пощенски служител или на работник в Общественото осигуряване. Дойде до Серве и му стисна ръката.

— Отдавна ли си тук? — запита го Серве.

— От половин час.

— Какво му е на тоя човечец?

— Жена му го оставила.

— Е, и какво?

— Ами иска да я накара да се върне.

— Като убие дъщеря си ли?

— Не е сигурно. Още не се знае какво иска да направи. Едни казват, че ще я бутне долу, а други…

— Че ще хвърли пушката — довърши Серве.

Берар го погледна объркано.

— Какво казваш? Във всеки случай още не се знае.

— А недостойната съпруга?

— Ето я там.

Беше застанала между двама полицаи — жена на четирийсет години, скромно облечена, бледа и безизразна, с очила с розови рамки. Гледаше ту към тълпата, ту към мъжа си със съвсем безстрастно лице, привидно безразлична към фотографите и зяпачите. Серве зареди никона си и се приближи. Един полицай каза на жената:

— Няма ли да поговорите с него?

Тя тръсна нервирано глава.

— Нямам какво да му казвам. Не мога да го понасям.