Кристофър Франк - Американска нощ

Серве се настани в креслото си. Умората пробягваше на вълни по цялото му тяло. За да си уплътни времето, докато течеше документалният филм, си купи сладолед „Ексимо“ и започна да го ближе колкото може по-бавно. В късометражния филм ставаше дума за някакво мъгливо езеро, вдъхновило много поети за безброй стихове. Режисьорът не бе пропуснал никой от тях, а операторът не спести на зрителите нито един бряг, облак, чукар, дърво или здрачен хоризонт. После дойде ред на прегледа, който даде възможност на публиката да освирка държавния глава, за когото бе гласувала и когото щеше да преизбере идния път, и на рекламата за следващата програма — някакъв датски филм за възрастни, в който се разказваше за нерадостната критична възраст на една болна от фетишизъм стенограф-машинописка.

Най-сетне филмът започна с това как в оживената столица пристига едно любознателно девойче от тихата далечна провинция. Девствената Клотилд с малко скованата външност на Надин Шьовалие стана най-напред продавачка, после машинописка и накрая манекен, влизайки в интимни отношения с неколцина различни по възраст и тип мъже. Имаше някакъв дългокос скулптор, после сдържан и суховат чиновник, един духовит (ала повърхностен) пияница и накрая писател, надарен с голямо вътрешно равновесие (ролята бе изпълнена неубедително от Серж Мейн, който бе дублиран). Същият този писател най-напред й разкриваше удоволствията на клиторния оргазъм, а после — ориенталската си философия, където основно място заемаха свитите как да е цигари. Той я спасяваше от нощните барове и от страниците на списание „Ел“, за да я поведе към нов живот, изпълнен със съзерцание по бреговете на Марна.

Серве разпозна Клод Ландр в образа на строга портиерка цербер в нощен бар. Имаше една-единствена реплика, и то половината от нея с гръб към камерата. Най-голямо удоволствие му доставиха монтажните преходи, когато Надин Шьовалие вървеше по улиците, качваше се по стълби, слизаше от таксита — в тях собственият й характер личеше по-силно от характера на филмовата героиня и Серве отново си припомни плавната походка, леко приведената глава на момичето, с което се бе запознал сутринта.

В полунощ беше отново зад волана на път за улица Фалгиер. Но едва отворил вратата на апартамента, я затвори отново, слезе долу, качи се в колата и се върна в агенция „Гая-Бек“.

Подобно на всички фотографи, които понякога оставяха филмите си посред нощ, той имаше ключ. Промъкна се безшумно в пустата агенция, чиито помещения бяха слабо осветени от лампата на един стълб на улица Сен Дьони, и се шмугна в лабораторията. След кратко колебание запали крушката и се настани на бюрото на Дьоризие, за да разгледа подготвените през деня репортажи. Между тях беше и този за Надин Шьовалие — осем снимки, придружени от сладникавия текст на Надан, извъртян на циклостил, със зацапани букви. Негативите обаче не бяха в папката. Серве отвори големия стенен класьор и ги намери на мястото им, подредени на буква „К“, сред многото репортажи на Курбоа. Запали червените лампи, увери се, че ваните са още пълни, пусна водата в мивките, съблече сакото си и седна пред един увеличител с кутия фотохартия в ръце.

От седемдесет и двете снимки, направени от Курбоа, извади шейсет и седем, като остави онези, които на практика бяха негодни поради технически дефекти. Работата бе дълга и изтощителна. Разработваше някои от кадрите, следеше с най-голяма точност времето за експозиция, измерваше продължителността на престоя в проявителя, отделяйки на посредствената работа на Курбоа внимание, каквото нито един лаборант не му бе посвещавал досега. В четири и трийсет последното копие падна от хромирания барабан на гланц-пресата.

Когато се върна на улица Фалгиер, той се съблече набързо и се изтегна в старовремското си легло с ново кафе и купчината снимки в ръце. Имаше портрети, в които отново срещна острия поглед, вглъбената усмивка и сведената глава, но най-вече имаше актове, където малко по малко откри цялото й тяло. Дълго гледа източения превит гръб, тънкия кръст, дългите бедра, високите гърди — едри и издути, с тъмни, ясно очертани ареоли, гънката на слабините, изящните дълги пръсти, широките рамене, дълбоките вдлъбнатини над ключиците, по детски заоблените задни части, нежните ръце, и мълчанието. Беше очевидно. Снимките бяха правени в мълчание. Не си бяха говорили между позите. Никой не бе продумал, нищо не се бе случило между модела и фотографа. Мълчанието на апартамента без мебели и без цветове царуваше навсякъде и Курбоа не бе успял да го победи. Не я беше предумвал, както му бе навик, за да я съблече — бе го направила сама и той беше снимал онова, което бе пожелала да му покаже. А всъщност тя не даваше нищо от себе си — оставаше гладка и непроницаема като статуя.