Кристофър Франк - Американска нощ

В осем часа се облече, за да иде да вечеря. Не беше много гладен, но искаше да си легне рано. Много често се хранеше в един малък ресторант на улица Фалгиер, където сервираха все едно и също ястие и беше съвсем евтино. Постоянните посетители си имаха собствени салфетки, който подреждаха в специални преградки до вратата. Бяха все възрастни хора, живеещи в квартала от трийсет години насам. Сервитьорката, стара мърморана, беше направо влюбена в клиентите си и ги обслужваше, без да се престарава, но с внимание. Помагаше й слабо момиче с болнав вид, което тя ругаеше безспир. Съдържателят, огромен и плешив, седеше важно на касата, захапал изгаснала цигара „Житан маис“, и четеше вестник „Екип“ през дебелите стъкла на очилата си в масивни рамки.

Един от постоянните посетители беше приятел на Серве — сух и прошарен, късо подстриган възрастен мъж, спретнато, но бедно облечен, очевидно безпаричен, на име Себастиен Щайнер. Преди години бе публикувал няколко икономически труда и едно философско есе. Все още пишеше, но вече без да прави каквото и да е усилие да публикува нещата си. Жена му бе загинала преди десет години при автомобилна злополука и той живееше сам в мрачен четиристаен апартамент, който много приличаше на музей. Една вечер, когато бе поканен на кафе, Серве разгледа с възхищение снимките на очарователната и засмяна жена, за която Себастиен Щайнер казваше, че „няма как да я забрави“. Говореше за нея без мъка, с равнодушно изражение, точно както разказваше за икономическите теории, които горещо бе защитавал навремето и чиято приложимост днес никой не поддържаше. Библиотеката му се състоеше от пълните събрани произведения на Бьом-Баверк 8 8 Ойген Бьом-Баверк (1851–1914) — австрийски политик и икономист. — Б.пр. , Менгер 9 9 Карл Менгер (1840–1921) — австрийски икономист. — Б.пр. и Лудвиг фон Мизес 10 10 Лудвиг фон Мизес (1881–1973) — американски икономист от австрийски произход. — Б.пр. , памфлетите на Бастиа 11 11 Фредерик Бастиа (1801–1850) — френски икономист. — Б.пр. и огромно количество криминални романи, главно от Хамет, Чандлър, Кейн и Спилей. Впрочем той си приличаше с Марлоу, героя на Чандлър, по вечно незавършената партия шах, която играеше сам със себе си нощем, когато не можеше да заспи. Откакто бе умряла жена му, спеше само по три часа на нощ, обикновено на разсъмване, когато боклукчиите се задаваха от другия край на улица Дюто.

Тази вечер той ядеше на обичайната си маса, в ъгъла, далеч от шума. Когато забеляза Серве, му кимна и се наведе, за да отмести другия стол. Двамата невинаги разговаряха, но Серве нямаше нищо против да се храни мълчаливо. Сервира му слабичката сервитьорка, която успяваше да запази непоклатимо спокойствие въпреки неспирния поток от ругатни на другата. Себастиен Щайнер четеше вестник „Монд“. В другия край на залата двама възрастни клиенти се препираха за някаква неизвестна никому и отдавнашна битка, говореха за стратегия и придвижване на войскови части и чертаеха с молив по масата картите на военните действия, обрекли на безименна смърт вече изчезнали и забравени войници.

— Нещо май не е наред, а?

Серве вдигна глава.

— Ами, всичко е наред. Тая сутрин провалих един репортаж.

Щайнер вдигна рамене, допи кафето, преброи внимателно парите си и изсипа монетите в чинийката.

— Оставям ви вестника.

— Благодаря, лека нощ.

— Лека нощ.

Серве изпрати с поглед високата, изправена фигура на мъжа, който прекоси залата. После разтвори „Монд“-а. В очите му веднага се наби набрана с едър шрифт реклама, която гласеше:

УТРЕ ЩЕ ВИДИМ

Режисьор Жан Ласко

С участието на Серж Мейн и Надин Шьовалие

Голям филм за любовта, страстта и свободата!

Препоръчваме ви да го гледате веднага!

Гледали са го вече над 400 000 парижани!

УТРЕ ЩЕ ВИДИМ

Не го пропускайте!

Серве намери място за паркиране на улица Одеса, недалеч от кино „Брьотан“, където даваха „Утре ще видим“. Остана му време да разгледа рекламните снимки. Надин Шьовалие бе показана в най-различни ситуации: как се целува със Серж Мейн, как му удря плесница, как го напуска, как се среща с него. На едната от снимките излизаше от ваната с увита около кръста хавлия и ръце, кръстосани на гърдите.

Салонът беше почти пълен и Серве, който не се бе редил на опашка, понеже много мразеше опашките, намери свободно място едва на третия ред, между някакъв мустакат зрител, който четеше списание „Планет“, и една бременна, изцяло погълната от рекламния филм за праха за пране „Омо“.