Кристофър Франк: Американска нощ

— Всеки ден се случват такива неща, откъде можете да знаете! Но обикновено си плащат.

Полицаите пък заклатиха глави, регистрираха оплакването и поканиха Серве да седне на една тясна пейка. Когато формалностите бяха приключени и готвачът си тръгна, предложиха на Серве да телефонира на някой познат, за да му донесат пари.

— Прекрасна идея — каза той, — и аз я предлагах на собственичката на ресторанта в продължение на цели десет минути, но без никакъв резултат.

Полицаят поклати глава за десети път, избра грижливо една химикалка измежду десет други напълно еднакви и вдигна очи.

— Кажете номера.

Серве мълчаливо се вторачи в него.

— Кажете номера — повтори усърдно полицаят.

— Солферино шейсет и шест — седемдесет и осем — отвърна Серве.

Звънът на телефона събуди Надин, която от скука бе заспала на мокета.

— Солферино шейсет и шест — седемдесет и осем? — запита бавно един глас на фона на тракаща пишеща машина.

— Да.

— Не затваряйте.

— Надин, здравей! Аз съм.

Надин се обърна бавно по гръб и сложи апарата на корема си.

— Здравей.

— Обезпокоих ли те?

— Да, спях.

Серве се усмихна.

— Извинявай, но имам нужда от теб. В момента съм в полицейския участък на шести район.

— Какво?

Той й обясни набързо какво се беше случило. Надин го изслуша, хапейки горната си устна.

— И не намери никой друг, за да ти помогне?

— Никой. Сигурно всички са заминали за уикенда.

— Да — каза Надин.

Замълчаха.

— Ще дойдеш ли? — запита Серве.

— Не зная дали ще мога веднага — отвърна Надин.

— Това не е важно.

— Имам сума неща да върша, нали разбираш?

— Много добре — отвърна Серве.

— Може би към пет или шест часа, ако ми остане време.

— Чудесно! — рече Серве.

— Но може би през това време ще намериш някой друг?

— Щом ти казвам, че всички ги няма.

— Добре.

Надин се поколеба.

— Серве?

— Да.

— Може би ще бъде още по-късно.

— Няма никакво значение, тук въобще не затварят.

Надин мълча дълго, после се изправи на мокета.

— Ще дойда.

Сложиха слушалките. Полицаите никога не бяха виждали някой да се връща с такава готовност на малката твърда пейка, да сяда с такава радост и да отправя към недотам чистия таван на участъка подобен поглед.

Надин влезе в банята, взе душ, дълго се реса, грижливо се гримира и дълго седя пред вградения гардероб, за да си избере рокля. Най-сетне излезе навън и отиде пеша до Сен Жермен де Пре. По булеварда се разхождаха многобройни семейства с кучета и детски колички. Надин не ги видя. Откри едно кафене срещу участъка, седна на терасата и си поръча чай. Седя там близо час. Изпуши много цигари и изпи чая си, загледана в сивата фасада с надпис Полиция .

В четири часа стана, пресече улицата й влезе в участъка.

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/7508

Издание:

Кристофър Франк. Американска нощ

Френска. Първо издание

Рецензент: Мария Коева

Редактор: Албена Стамболова

Коректори: Грета Петрова, Радослава Маринович

Технически редактор: Олга Стоянова

Художник: Фико Фиков

Художник-редактор: Николай Пекарев

ДИ „Народна култура“ — София, 1990 г.

Изкуството е неразривно свързано с човешкото оцеляване — не с физическото, а с това, от което то зависи: запазването и оцеляването на неговото съзнание.

Ейн Ранд, „Романтически манифест“

Няма по-голяма болка от това да обичаш една жена, която ти предлага тялото си, но не може да ти отдаде истинското си аз, понеже не знае къде е то.

Лорънс Дъръл, „Джъстийн“

Марка японски фотоапарати. — Б.пр.

Произведение от Фридрих Ницше (1844–1900). — Б.пр.

Френски аперитив от рода на мастиката. — Б.пр.

Спрете го! (англ.). — Б.пр.

Марка шведски широкоформатни фотоапарати. — Б.пр.

Ойген Бьом-Баверк (1851–1914) — австрийски политик и икономист. — Б.пр.

Карл Менгер (1840–1921) — австрийски икономист. — Б.пр.

Лудвиг фон Мизес (1881–1973) — американски икономист от австрийски произход. — Б.пр.

Фредерик Бастиа (1801–1850) — френски икономист. — Б.пр.

Марка широкоразпространени френски мотопеди. — Б.пр.

Много е устата (англ.). — Б.пр.

Филип Солерс (1936) — френски писател и литературовед, модернист, изтъкнат представител на литературния авангард. — Б.пр.