— Всеки ден се случват такива неща, откъде можете да знаете! Но обикновено си плащат.
Полицаите пък заклатиха глави, регистрираха оплакването и поканиха Серве да седне на една тясна пейка. Когато формалностите бяха приключени и готвачът си тръгна, предложиха на Серве да телефонира на някой познат, за да му донесат пари.
— Прекрасна идея — каза той, — и аз я предлагах на собственичката на ресторанта в продължение на цели десет минути, но без никакъв резултат.
Полицаят поклати глава за десети път, избра грижливо една химикалка измежду десет други напълно еднакви и вдигна очи.
— Кажете номера.
Серве мълчаливо се вторачи в него.
— Кажете номера — повтори усърдно полицаят.
— Солферино шейсет и шест — седемдесет и осем — отвърна Серве.
Звънът на телефона събуди Надин, която от скука бе заспала на мокета.
— Солферино шейсет и шест — седемдесет и осем? — запита бавно един глас на фона на тракаща пишеща машина.
— Да.
— Не затваряйте.
— Надин, здравей! Аз съм.
Надин се обърна бавно по гръб и сложи апарата на корема си.
— Здравей.
— Обезпокоих ли те?
— Да, спях.
Серве се усмихна.
— Извинявай, но имам нужда от теб. В момента съм в полицейския участък на шести район.
— Какво?
Той й обясни набързо какво се беше случило. Надин го изслуша, хапейки горната си устна.
— И не намери никой друг, за да ти помогне?
— Никой. Сигурно всички са заминали за уикенда.
— Да — каза Надин.
Замълчаха.
— Ще дойдеш ли? — запита Серве.
— Не зная дали ще мога веднага — отвърна Надин.
— Това не е важно.
— Имам сума неща да върша, нали разбираш?
— Много добре — отвърна Серве.
— Може би към пет или шест часа, ако ми остане време.
— Чудесно! — рече Серве.
— Но може би през това време ще намериш някой друг?
— Щом ти казвам, че всички ги няма.
— Добре.
Надин се поколеба.
— Серве?
— Да.
— Може би ще бъде още по-късно.
— Няма никакво значение, тук въобще не затварят.
Надин мълча дълго, после се изправи на мокета.
— Ще дойда.
Сложиха слушалките. Полицаите никога не бяха виждали някой да се връща с такава готовност на малката твърда пейка, да сяда с такава радост и да отправя към недотам чистия таван на участъка подобен поглед.
Надин влезе в банята, взе душ, дълго се реса, грижливо се гримира и дълго седя пред вградения гардероб, за да си избере рокля. Най-сетне излезе навън и отиде пеша до Сен Жермен де Пре. По булеварда се разхождаха многобройни семейства с кучета и детски колички. Надин не ги видя. Откри едно кафене срещу участъка, седна на терасата и си поръча чай. Седя там близо час. Изпуши много цигари и изпи чая си, загледана в сивата фасада с надпис Полиция .
В четири часа стана, пресече улицата й влезе в участъка.
Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/7508
Издание:
Кристофър Франк. Американска нощ
Френска. Първо издание
Рецензент: Мария Коева
Редактор: Албена Стамболова
Коректори: Грета Петрова, Радослава Маринович
Технически редактор: Олга Стоянова
Художник: Фико Фиков
Художник-редактор: Николай Пекарев
ДИ „Народна култура“ — София, 1990 г.
Изкуството е неразривно свързано с човешкото оцеляване — не с физическото, а с това, от което то зависи: запазването и оцеляването на неговото съзнание.
Ейн Ранд, „Романтически манифест“
Няма по-голяма болка от това да обичаш една жена, която ти предлага тялото си, но не може да ти отдаде истинското си аз, понеже не знае къде е то.
Лорънс Дъръл, „Джъстийн“
Марка японски фотоапарати. — Б.пр.
Произведение от Фридрих Ницше (1844–1900). — Б.пр.
Френски аперитив от рода на мастиката. — Б.пр.
Спрете го! (англ.). — Б.пр.
Марка шведски широкоформатни фотоапарати. — Б.пр.
Ойген Бьом-Баверк (1851–1914) — австрийски политик и икономист. — Б.пр.
Карл Менгер (1840–1921) — австрийски икономист. — Б.пр.
Лудвиг фон Мизес (1881–1973) — американски икономист от австрийски произход. — Б.пр.
Фредерик Бастиа (1801–1850) — френски икономист. — Б.пр.
Марка широкоразпространени френски мотопеди. — Б.пр.
Много е устата (англ.). — Б.пр.
Филип Солерс (1936) — френски писател и литературовед, модернист, изтъкнат представител на литературния авангард. — Б.пр.
Читать дальше