Кристофър Франк - Американска нощ

Докато Шатлар разказваше разни интересни случки от снимачния живот, за да забавлява гостите, а Вайсман опитваше бледолилавата вода на басейна в компанията на Клод, Серве и Надин се изтегнаха на слънце малко встрани от другите и запушиха.

— Кога си тръгваш? — запита Надин.

— Не знам. Веднага щом изпълня задачата си.

— Използуваш едни думи…

— Да — каза Серве.

Продължиха да пушат мълчаливо. Американецът, за когото научиха по-късно, че се нарича Вик Кранстън III и че тъкмо привършва състоянието на дядо си, натрупано от производството на готови супи, им донесе два коктейла в екзотични цветове с такъв ентусиазъм, та не им даде сърце да му откажат.

След като Клод, която не обичаше да разочарова хората, изпусна сутиена си в басейна, а младият испанец го извади сред всеобщи аплодисменти, гостите се качиха във вилата, където ги чакаше обядът. Започнаха в един, а в четири още не бяха свършили. Умело разпръснати между другите сътрапезници, Серве, Надин, Клод, Вайсман и Шатлар не можеха въобще да разговарят един с друг и трябваше стоически да понесат потоците от въпроси, които им отправяха, и да изслушват безкрайни изблици на откровения. Обядът обаче беше превъзходен. Най-сетне всички се преместиха за кафето на една вътрешна тераса, изградена встрани от къщата. С хитри маневри Серве успя да се доближи до Надин.

— Ядох страшно много сладолед — каза му тя. Беше си вземала шест пъти допълнително.

— А освен това?

— Ами научих, че пицата не се ползува с голям успех в Мадрид, но пък за сметка на това лазанята 114 114 Тестено ястие от рода на юфката. — Б.пр. много се търси.

— Колко интересно! — отбеляза Серве. — За мен пък вече няма тайни в изкуството да се приготви „скрюдрайвър“ 115 115 Вид коктейл. — Б.пр. .

— От друга страна — добави Надин, — все още не знам къде е тоалетната.

Серве остави чашата си.

— Да идем ли да я потърсим?

— Хайде.

След като посетиха на партера огромен салон, пълен с чисто нови мебели в стил Луи XVI, и ултрамодерен работен кабинет, попаднаха в кухнята, върнаха се и се качиха на горния етаж. Там откриха три бани. Надин постоя пред едно огледало и, както обикновено, реши, че е много слаба. Върна се в коридора и се почуди къде е отишъл Серве. В продължение на няколко секунди се лута насам-натам боса по мокета и най-сетне бутна някаква врата, която водеше към просторна спалня. Седнал в едно кресло, тапицирано в гранатовочервено кадифе, Серве пушеше.

Направи няколко крачки в стаята и седна на края на леглото. Гледаха един към друг.

— Долу ще се чудят къде сме — каза Надин.

Серве стана, изгаси цигарата си и прекоси стаята, за да затвори вратата. Слънцето хвърляше бляскаво петно от светлина на килима пред прозореца, останалата част на стаята бе в сянка. Надин стана, прегърна Серве през кръста и се притисна до него. Целуваха се с крайчеца на устните си. И двамата видяха за миг гарсониерата на улица Фалгиер, сетне споменът отмина, прогонен от далечен вик на дете.

Серве я съблече, без да я пуска, и я увлече след себе си на леглото. Притискаше се до него с цялото си тяло. Дишаше учестено. Когато той се опита да се повдигне, тя застана над него и го спря. Дълго се галиха, сетне Надин легна отгоре му. Гледаше я как цялата потръпва и започва да се движи равномерно. Мускулите й се напрягаха под матовата кожа, гърдите бавно се люлееха, коремът хлътваше. Изведнъж спря и го запита със сподавен глас:

— Защо дойде в Мадрид?

Погледна я, взря се в широко отворените очи, в лъсналото от пот лице. Тя отново започна да се движи, извила гръб, а ръцете й пробягваха по гърдите и по бедрата му. Той стана, взе я в обятията си и двамата се търкулнаха на леглото. Сложи я да легне по гръб, разтвори ръцете й, впи устни в гърдите й и почувствува как тялото й се стяга, как се отпуска и се разтваря докрай, за да го погълне в себе си с дълъг и далечен стон.

Отвън долетя звук на плисък от скок във вода — гостите отново се бяха събрали около басейна. По-нататък отекваха ритмичните удари на топка за пинг-понг. Серве и Надин не можеха да се пуснат, лежаха заслушани във външния шум.

— Чуваш ли? — каза Надин.

Серве се ослуша. Някъде съвсем наблизо се разнасяше странно мляскане — звук от смукане — равномерен и постоянен.

Те станаха и затърсиха по всички ъгли на стаята.

— Я виж какво намерих! — каза Серве.

Надин се наведе. От другата страна на леглото, легнало в преносимото си кошче, едно бебе смучеше палец и ги гледаше сериозно със сините си очи.