Кристофър Франк - Американска нощ

— Ей там, зад стълбите.

— Да, наистина.

Той запали цигара.

— Ти искаш ли?

— Не… Жак умря.

Той се обърна — тя се взираше в него настойчиво, с широко отворени очи.

— Самоуби се.

Серве не каза нищо, само я гледаше.

— Няма да ти обяснявам защо го е направил — добави тя с твърд глас.

— Не го познавах — рече Серве.

Надин поклати глава с горчива усмивка.

— О, напротив.

И неочаквано се строполи на земята, свита на кълбо, като кукла на конци, която изведнъж са пуснали. Серве се наведе, видя сълзите, които се стичаха тихо от неподвижните й очи. Клекна до нея и стоя така, без да мръдне, понеже знаеше, че не може да й помогне. След трийсет секунди тя се раздвижи, бръкна в джоба на Серве, за да извади носната му кърпа, и стана.

— Мина ми.

Но не й беше минало. Серве отведе до рейса един автомат. През целия път тя гледа през прозореца, седнала с изправен гръб, сякаш не искаше да се опира на облегалката.

Серве я отведе до вратата на стаята й. Тя обви безжизнено ръце около врата му, облегна за миг чело на гърдите му, после го пусна. Той слезе в бара, поиска чаша плодов сок, седна на терасата и стоя там неподвижен до разсъмване.

— Малко кафе? — запита Хуго Вайсман.

Клод се обърна, въздъхна, отмести една възглавница, изправи се в леглото и разтърка очи. Вайсман седеше гол до нея, с дълга американска цигара в уста, и държеше телефонната слушалка.

— Огромни количества — каза тя и отново затвори очи.

Вайсман направи поръчката на рецепцията и остави слушалката.

— Преди малко се обади Шатлар. Кани ни у някакво парвеню — негов приятел, в голяма вила извън града.

Клод сбърчи вежди.

— Днес няма ли да има снимки?

— Днес е неделя — отвърна търпеливо Вайсман.

— Какъв ужас! — каза Клод.

На вратата се почука. Влезе нисичка рижа камериерка и остави подноса на нощната масичка.

— Buenos Dias. 113 113 Добър ден (исп.). — Б.пр.

— Моите почитания — каза Вайсман.

После се обърна към Клод:

— Е, какво? Отиваме ли?

— При парвенюто ли?

— Да.

Клод изведнъж подскочи и разля малко кафе на чаршафа.

— А Серве? Съвсем го бях забравила.

— И той ще бъде — каза спокойно Вайсман. — С Надин.

Клод се замисли и започна да пие кафето си на малки глътки.

В неделя обстановката около басейна бе съвсем различна. Пищните, загорели от слънцето дами и застаряващите господа, които си пиеха мартинито под сянката на чадърите, бяха отстъпили местата си на преуморени мъже и жени, опитващи се да обуздаят шумната си челяд — тя тичаше насам-натам, дереше си гърлата, ръкомахаше и пенеше водата на малкия басейн, врещеше към родителите си за всевъзможни разхладителни напитки и сладоледи. Докато си проправяше път между децата, Надин попадна на Андрей Куполски, който седеше пред чаша мляко с восъчнобледо лице и провиснали мустаци.

— Пристигнах снощи — каза той. — Цяла вечер гледахме готовия материал.

— И доволен ли сте?

Куполски я погледна учудено. Очевидно думата му се виждаше прекалено силна.

— Да кажем, че съм доволен. Искате ли нещо за пиене?

Надин с облекчение забеляза Серве на терасата.

— Друг път, чакат ме.

И тръгна към Серве. Той стана.

— Здравей! Как си?

— Добре съм — отвърна Серве, — но при условие, че няма да се застоявам дълго тук.

— Сноб такъв.

Той сви рамене.

— Може и да съм сноб. Вайсман тръгва в единайсет, ще ни вземе с лимузината си.

— Днес няма ли да ходим с автобуса?

Той се усмихна и поклати глава.

— Хей, боклук! — каза един женски глас.

— Серве вдигна глава. Клод се наведе и го целуна по бузата. Беше облечена в къса набрана плажна полички и гърдите й изскачаха от твърде тесния сутиен. До нея стоеше Бание.

— Ти идваш ли с нас? — запита Надин.

Бание поклати глава.

— Ще ходим към Гуадалахара, за да търсим терен за снимките на преследването. Каскадьорът пристигна тая сутрин.

Изградена съвсем наскоро в стил селска къща, вилата се издигаше на върха на зеленеещ се хълм, чиято морава, поливана от сутрин до вечер с автоматична пръскачка, беше забележително постижение на фона на сухата песъчлива околност. Около петдесетметровия басейн, пълен с бледолилава вода, се редяха луксозни кабини и дневен бар, засенен от малък покрив с червени керемиди. Домакинът — снажен загорял мъж с пресечено от дълъг белег лице — посрещна любезно и непринудено Шатлар, Вайсман, Серве, Надин и Клод, след което ги представи на семейството си и на другите гости. Говореше със силен белгийски акцент. Същото можеше да се каже и за съпругата му — слаба руса жена с белезникаво лице, сякаш смазана от богатствата, с които я отрупваше мъжът й. Дъщеря им, изтегната на един дюшек, издаде някакви нечленоразделни звуци, докато се ръкуваше с тях. Бе цялата покрита с белези от рани и петна от обгаряния. По всичко личеше, че семейството е претърпяло автомобилна катастрофа, следствие на която дъщерята бе завинаги обезобразена. Сред гостите присъствуваха жизнерадостен американец, натоварен да приготвя коктейлите като познавач в тази област, италианец, собственик на ресторант, и младо семейство испанци с тримесечно кърмаче, което съпругата хранеше с биберон.