Кристофър Франк - Американска нощ

Надин кимна.

— Тогава ще се видим там — каза той с равен глас.

Надин го представи на останалите. Познаваше се с Вайсман — бяха се срещали на много снимачни площадки.

— Все така ли пристигаш в последната минута с лимузината си?

— Все така — отвърна Вайсман със задоволство.

— Значи ставаш най-късно от всички. Още не съм имал време да си наема кола. Ще ме вземеш ли със себе си?

— Дадено.

— Утре снимаме с „американска нощ“ — обади се Шатлар.

Двамата фотографи се намръщиха. Серве погледна към Надин.

— Няма да ти бъде студено. Лека нощ.

— Лека нощ — отвърна Надин.

Имаше чувството, че кожата на лицето й се подува, обтяга и се надига на мехури. Шатлар бе насочил към нея три дъгови прожектора и два други по-малки, за да създаде изкуствен „нощен“ контраст с обляното в слънце възвишение.

— Ще издържиш ли?

Надин разпери ръце.

— Ако е кратко — да, но ако е дълго…

Лакло поклати глава и накара да отклонят единия от дъговите прожектори, за да смекчи блясъка на сините лъчи в очите й.

— А така?

— Така е малко по-добре. Смяташ ли, че гримът ще издържи?

Лакло се приближи, за да я огледа.

— Би трябвало. Изтрай само две секунди и си свободна.

Направи няколко бързи проверки със светломера и после изгаси светлината. Надин въздъхна и седна на един нисък бял зид. Работниците се суетяха около нея, развиваха кабели, дълбаеха дупки, за да застопорят прожекторите. Някои ядяха сгънати на две омлети и наоколо се носеше отблъскващата миризма на пържен зехтин. Надин седеше, зареяла поглед в далечината, и пушеше „Хабанос“. През нощта беше свършила френските си цигари. Най-сетне дългият черен бентли се появи в облак от прах, носейки се с пълна скорост. От него слязоха Вайсман и Серве, които обсъждаха разпалено качествата на никона и на лейкафлекса. Без да погледнат Надин, тръгнаха към Марк Валс, който бе седнал зад камерата под един оранжев чадър, донесен специално от Париж, за да се осведомят кога ще се снима първият дубъл.

Някъде сутринта пристигна Клод — гримирана, готова за снимки и в отлично настроение. Затича се към Серве и го целуна, сетне отиде да стисне ръката на Льору. Шатлар и Бание се спогледаха. След като се нахраниха, преди да започнат отново работа, Надин видя Клод и Серве на склона на хълма — Серве й правеше снимки.

Следобед снимаха първата от „голите сцени“, както ги бе нарекла Мартин Делкроа. Съвсем голата Надин, надупчена от куршуми и окървавена, трябваше да издъхне в ръцете на Клод в една пустинна местност. Бяха избрали терен на стотина метра от декора и няколко камиона извозваха техниката дотам.

— Всички, които не ни трябват, остават тук — заяви Бание, — включително и фотографите.

— Съжалявам — обади се Вайсман, — но Куполски особено държи да има този епизод на снимка.

Бание вдигна рамене.

— Да, но няма Куполски да се съблича гол. Попитай Надин.

— Добре — отвърна Вайсман без въодушевление и се запъти към фургона, където гримираха Надин.

— Искаш ли да я попитам аз? — предложи Серве.

Вайсман кимна с облекчение.

— Ще ми направиш голяма услуга.

Гримьорът по специалните ефекти тъкмо рисуваше внимателно струйка кръв около гърдата на Надин, когато Серве почука на вратата на фургона.

— Кой е? — запита Надин.

— Серве.

Тя кимна.

— Влизай.

Серве седна в едно кресло. Очите му бяха скрити зад слънчеви очила.

— Моят приятел Вайсман ме изпраща, за да те питам дали си съгласна да бъдеш фотографирана в тази ужасяваща сцена.

Надин отмести едното си бедро, за да даде възможност на гримьора да изсипе червената течност, после погледна безучастно към Серве.

— Въобще не ме интересува.

Серве кимна.

— Ще се зарадва, като разбере.

После стана и се запъти към изхода, но спря.

— Трябва да се сложи малко черно на местата на дупките от куршумите, иначе няма да изглежда като истинско.

Избра един тъмен молив от кутията на гримьора, наведе се над Надин и добави тук-таме по някоя точка.

— Готово.

— Благодаря — каза Надин, мъчейки се да види очите му иззад тъмните стъкла.

Взря се в лицето й.

— Добре ли спа?

Тя се поколеба и отвърна:

— Не.

Спогледаха се.

— Ще се видим след малко — каза Серве.

Когато се налагаше, Анри Шатлар беше бърз, ала умееше също да работи бавно и спокойно, ако държеше да постигне някакъв по-особен ефект. Със светломер в ръка, навъсил вежди, той се въртеше на едно място, поглеждаше от време на време замислено към небето и се почесваше недоволно по главата, като се мъчеше да намери най-доброто решение. През това време Клод спореше с Бание, Льору изучаваше сценария, Валс ругаеше звукооператора си испанец, понеже от началото на деня четири пъти бе вкарал микрофона в кадър, а Надин, застанала настрани, гола, обляна в изкуствена кръв, размишляваше. Сепна я щракането на никона на Серве на няколко метра от нея.