Кристофър Франк - Американска нощ

— Ела за малко да ти кажа нещо.

Излезе от декора, режисьорът я последва.

— Какво има? — запита Льору, когато останаха насаме.

— Ами това, че не разбирам нищо от кадъра ти. Тя говори, трябва да предаде някакво чувство, а ти съсредоточаваш всичко върху мен. Защо?

Льору я изгледа смаян.

— Искаш да я сложа в кадър и да снимам от обратна гледна точка?

— Струва ми се, че е по-логично. Не е ли така?

Льору поклати бавно глава. Кадърът начаса бе изоставен и два часа по-късно Надин трябваше отново да играе, но този път прожекторите бяха обърнати, а камерата — насочена към нея. Тя погледна най-напред Клод, а после Льору и се замисли.

Същата вечер, когато излизаше от басейна, Надин се приближи до Клод, която се бе изтегнала по корем на тревата с разкопчано горнище на банския. Седна до нея и й предложи цигара.

— Благодаря — рече Клод.

— Аз съм — каза невъзмутимо Надин.

Клод погледна нагоре и се усмихна.

— Льору е много симпатичен, но човек не трябва винаги да го оставя да прави каквото си иска. Ще ме закопчаеш ли?

Надин й оправи сутиена и Клод се обърна.

— Какво стана с теб? — запита тя с равен глас.

Надин сви рамене.

— Нищо особено. Не ми върви. Това е.

— А пиесата на Месала? Казаха ми, че си била страхотна.

Надин наведе очи.

— Издържахме осем дни.

Клод поклати глава.

— Ролята хубава ли беше?

— Повече от хубава — отвърна Надин.

Замълчаха. Надин гледаше втренчено края на цигарата си. Потръпна леко — захлаждаше се. Бание, който цял час бе правил работния график за следния ден, обикаляше около басейна, все още в прашните дрехи, с тъмни кръгове под очите. Спря се пред Клод и каза:

— В бара има някакъв мъж, който пита за теб.

— Какъв мъж?

— Не знам, идва от Париж. Мисля, че е фотограф.

— Серве? — запита Клод. — Серве Мон ли се казва?

— Да, мисля, че е той.

— Ах, колко се радвам! — възкликна Клод, скочи рязко и се затича към хотела. Кърпата й остана на тревата.

Бание погледна Надин, сви рамене и се отдалечи.

Надин остана неподвижна край басейна. Пушеше цигара след цигара. Свечеряваше се.

В осем и половина клиентите, които пиеха аперитива си на терасата, видяха как Надин излиза по бански от тъмнината отвъд басейна и влиза бавно и безучастно в хотела. В стаята си се преоблече, прегледа новия график, изтегна се на леглото и започна да разучава сцените за следния ден.

Когато в девет и половина слезе в ресторанта, там бяха останали само членовете на снимачния екип. Четирима млади актьори си разказваха шумно разни случки на чаша сангриа 110 110 Испанско питие от червено вино и портокали. — Б.пр. , Льору вечеряше с Клод Лакомб, пристигнал от Париж, където бе прекарал трите си свободни от снимки дни, Бание седеше с Вайсман и Шатлар, Марк Валс споделяше с някаква млада актриса приключенията си в Мартиника през войната, а пък Клод и Серве ядяха печен овнешки бут в другия край на залата. Високият и мургав управител на ресторанта, който приличаше на Кристофър Лий в ролята на Дракула, но нямаше огромните му кучешки зъби, поздрави Надин с угодническа усмивка и й предложи една малка маса в ъгъла. Ала Бание се отдели от компанията си и се приближи.

— Няма ли да дойдеш при нас? Тъкмо се чудех какво става с теб.

Вайсман, който бе сменил черните си прашни одежди с чисти черни дрехи, този път без колонизаторската каска, стана тъкмо когато Надин седна. Шатлар й се усмихна сърдечно. Заговориха за изтеклия снимачен ден: за реквизитора, който бе станал симпатичен на целия екип с маймунската си физиономия до деня, в който всички научиха, че неустоимият чаровник е населил мадридските предградия с незаконни деца; за директора на продукцията — упорит корсиканец, чиято дребнава пестеливост разсмиваше всички; за Лакомб — изпълнителя на главната роля във филма, който бе ужасно слаб като актьор; за дейната и жизнерадостна скриптерка Консуело — бременна в шестия месец, чието набито око безпогрешно улавяше неточностите в монтажа; за Клод, по адрес на която се коментираше дали ще отстъпи най-сетне пред ухажването на Шатлар — той пък от своя страна въобще отказваше да признае такова нещо. По време на вечерята Надин поглеждаше от време на време към масата на Серве и Клод, но когато привърши с кафето, изведнъж установи, че ги няма. Двама сервитьори разчистваха масата.

— Здравей, как си? — запита Серве.

Надин се обърна, вдигна глава и се усмихна.

— Я виж ти! Значи си в Мадрид!

— Да, поканиха ме. Утре ли си на снимки?