Джефри Арчър - Колчан, пълен със стрели

— Да — отвърна Филипа. — Но всичко това сега ми изглежда толкова незначително.

— Тя ще спечели наградата в памет на баща си — обади се Уилям.

Филипа се обърна и го погледна, осъзнавайки, че е искрен.

Пренощуваха в дома на викария и поеха обратно към Оксфорд в четвъртък. В петък сутринта в десет часа Уилям отиде в колежа на Филипа и попита портиера дали може да говори с госпожица Джеймсън.

— Бъдете така любезен да изчакате тук, сър — каза мъжът, въвеждайки Уилям в малко помещение зад портиерната и после хукна да търси госпожица Джеймсън. Няколко минути по-късно се върнаха заедно.

— Какво, за бога, правиш тук?

— Дойдох да те заведа в Стратфорд.

— Но аз дори не съм имала време да разопаковам нещата, които донесох от Брокънхърст.

— Поне веднъж направи каквото ти се казва; давам ти петнайсет минути.

— Разбира се — възкликна тя. — Коя съм аз, че да не се подчиня на следващия носител на „Чарлз Олдъм“? Дори ще ти позволя да се качиш за минутка в стаята ми и да ми помогнеш да оправим багажа.

Веждите на портиера подбутнаха ръба на фуражката му, но той остана безмълвен от уважение към скорошната непрежалима загуба на госпожица Джеймсън. За пореден път Уилям с изненада си даде сметка, че за трите години, откакто се познаваха, никога не бе влизал в стаята на Филипа. Беше прехвърлял зидовете на всички дамски колежи, за да бъде с какви ли не момичета със съмнителен интелект, но никога с Филипа. Той приседна в долния край на леглото.

— Не там, безмозъчно същество! Камериерката току-що го оправи. Вие, мъжете, сте едни и същи — никога не сядате на столове.

— Някой ден ще го сторя — ще седна на стола на завеждащия катедрата по английски език и литература.

— Докато аз съм в този университет — никога! — заяви тя и изчезна в банята.

— Добрите намерения са едно, а талантът — съвсем друго — извика той след нея, вътрешно доволен, че обичайният й хъс за надпревара, изглежда, се възвръща.

Петнайсет минути по-късно тя излезе от банята в жълта рокля на цветя със спретната бяла якичка и съответни маншети. Стори му се, че дори си е сложила и съвсем лек грим.

— Няма да се отрази добре на репутацията ни, ако ни видят заедно — каза тя.

— Мислих по този въпрос — рече Уилям. — Ако ме попитат, ще кажа, че си обект на моята благотворителност.

— Твоята благотворителност?

— Да, тази година подпомагам злочести сирачета.

Филипа се разписа, че ще отсъства от колежа до полунощ, и двамата многообещаващи ерудити отпътуваха за Стратфорд. Спряха за обяд в Бродуей, а по-късно наеха лодка и гребаха по река Ейвън. Уилям предупреди Филипа за последната си катастрофална екскурзия с плоскодънна лодка. Тя си призна, че е подочула за тази срамна негова изява, но двамата се върнаха невредими на брега — може би защото Филипа бе поела гребането в свои ръце. Отидоха да гледат Джон Гилгут в ролята на Ромео и обядваха в „Мръсната патица“. В ресторанта Филипа се държа с Уилям доста безцеремонно.

Когато поеха обратно, минаваше единайсет и Филипа позадряма, тъй като и без друго почти не се чуваха един друг от рева на мотора. Някъде на около двайсет и пет мили от Оксфорд MG-то просто спря.

— Смятах — каза Уилям, — че когато стрелката на бензина почне да сочи червено, в резервоара има поне още един галон 40 40 4,55 л. — Б.пр. .

— Очевидно си сбъркал, което въобще не ти е за пръв път, и поради това ще трябва да отидеш пеша до най-близката бензиностанция съвсем сам. Не си и помисляй, че ще ти правя компания. Възнамерявам твърдо да си остана тук, насред пътя, на топло.

— Само че оттук до Оксфорд няма никаква бензиностанция — запротестира Уилям.

— В такъв случай ще ти се наложи да ме носиш. Прекалено крехка съм, за да вървя пеша.

— Не бих издържал и петдесет ярда след такава вечеря и всичкото вино.

— За мен си остава истинска загадка, Уилям, как си успял да завършиш английски с най-висока степен и специално отличие, след като дори не можеш да проумееш какво ти показва някакъв си бензиномер.

— Има само един изход — каза Уилям. — Ще трябва да изчакаме първия сутрешен автобус.

Филипа се примъкна на задната седалка, без да продума, сви се и заспа. Уилям леко докосна дългите гъсти коси на спящата Филипа, които се спускаха покрай лицето й като заплетена червена грива. После свали палтото си и внимателно я зави с него. Сложи си шапката, шала и ръкавиците за по-топло и дълго се опитва да заспи.

Филипа се събуди първа, малко след шест и изстена, когато се опита да опъне схванатите си нозе. После разтърси Уилям и го събуди, за да го попита защо баща му не е бил достатъчно грижовен да му купи кола с по-удобна задна седалка.