— Смяташ ли, че някога ще те направят член на Британската академия, Уилям?
— Трябва да заявя, при това със значително разочарование — никога.
— Искрено съжалявам да го чуя; и защо?
— Защото когато действително ме поканиха, аз уведомих президента, че предпочитам да почакам и да бъда избран по едно и също време с жена си.
Някои гости, непринадлежащи към академичния състав на университета, седнали за пръв път масата на преподавателите в трапезарията, възприемаха тяхната словесна битка за действителна; други можеха само да завиждат на такава любов.
Един член на академичната общност осъдително предположи, че двамата отрепетират репликите си, преди да се появят на вечеря, да не би някой да си помисли, че между тях цари разбирателство.
През първите години от кариерата си на млади университетски преподаватели те се утвърдиха като лидери в своята област. Подобно на магнит привличаха най-способните студенти, като самите те си даваха вид, че нямат нищо общо помежду си.
— Половината от тези лекции ще ви изнесе доктор Хачард — обяви Филипа в началото на семестъра на техния съвместен лекционен курс върху легендата за крал Артур. — Мога да ви уверя обаче, че това няма да е по-добрата половина. Би било проява на благоразумие да проверите коя част ще ви бъде четена от доктор Хачард.
Когато Филипа бе поканена да изнесе поредица от лекции в Йейл, Уилям си взе отпуск, за да я придружи.
На кораба, прекосяващ Атлантика, Филипа каза:
— Нека поне сме благодарни, че пътуването е по море, скъпи, та няма как да ни свърши бензина.
— По-добре да благодарим на Бог — отвърна Уилям, — че корабът има двигател, защото ти би отнела дори и вятъра от платната на Кунард 42 42 Самюъл Кунард (1787 — 1865) — британски магнат, собственик на трансатлантическа параходна компания. — Б.пр.
.
Единственото печално обстоятелство в техния живот бе, че Филипа не можеше да дари Уилям с деца, но това сякаш още повече ги сближи. Филипа обсипваше своите студенти с почти майчинска любов и си позволяваше само ироничния коментар, че й е спестена възможността да роди дете с външността и умствените способности на Уилям.
Когато избухна войната, вещината на Уилям в боравенето с думите направи пътят към дешифрирането неизбежен. Той бе вербуван от анонимен господин, който ги посети в дома им с куфарче, приковано с верига за китката му. Без всякакъв срам известно време Филипа подслушваше на ключалката, докато двамата обсъждаха възникналите проблеми, след което влетя в стаята и настоя тя също да бъде вербувана.
— Давате ли си сметка, че мога да попълня кръстословицата в „Таймс“ два пъти по-бързо от съпруга ми?
Анонимният господин можеше само да бъде благодарен, че не е прикован за Филипа. Той зачисли и двамата към специалния отдел в адмиралтейството със задачата да се занимават с шифрограми, изпращани за и от немски подводници.
Немският шифров наръчник съдържаше четирибуквени кодове и всяко съобщение се прекодираше, като таблицата за заместване се сменяше ежедневно. Уилям научи Филипа как да изчислява честота на поява на буквите и тя приложи своите нови знания върху текстове на съвременния немски, предлагайки собствен честотен анализ, който много скоро вече се използваше от всички отдели за дешифриране в Британската общност.
Въпреки това разшифроването и съставянето на кодов справочник се оказа колосална задача, която им отне близо две години.
— Никога не съм подозирала, че твоите „ако“-та и „и“-та могат да се окажат толкова важни в информационно отношение — каза тя, възхитена от собствената си работа.
Когато съюзниците нахлуха в Европа, със съвместни усилия съпрузите често успяваха да пробият кодовете, работейки едва върху пет-шест реда шифрован текст.
— Това са банда неграмотници — роптаеше Уилям. — Не си кодират умлаутите 43 43 Знак върху дадена гласна в някои езици, указващ нейното изменение. — Б.пр.
. Заслужават да бъдат разбрани погрешно.
— Как можеш да изразяваш подобно мнение, Уилям, когато самият ти никога не слагаш точката на „i“?
— Това е, защото смятам точката за излишна и много се надявам благодарение на мен тя да бъде премахната от английския език.
— Това ли ще е твоят основен принос към научните достижения, Уилям, и ако е така, чувствам се задължена да те попитам как някой, четящ есетата на повечето наши студенти, би могъл да разграничи „аз“ от едно обикновено „и“ 44 44 В английския език се изписват съответно „I“ и „i“. — Б.пр.
.
Читать дальше