Джефри Арчър - Колчан, пълен със стрели

— Какво искаш да кажеш? — попита Уилям.

— Точно това, което казах. Ти печелиш „Чарлз Олдъм“.

Филипа и Уилям се втурнаха към таблото и впериха погледи в съобщението.

Възпоменателна награда „Чарлз Олдъм“

В настоящия случай комисията намери за невъзможно да присъди наградата на един участник, поради което взе решение тя да бъде поделена.

Няколко мига двамата се взираха безмълвно в съобщението. Накрая Филипа прехапа устни и каза тихо:

— Е, колкото до конкурса, не си се представил чак толкова зле. Готова съм да удържа дадената дума, но знай, че вземам те по милост.

Уилям нямаше нужда от подкана.

— Не ще се отрека от теб, но в този благ ден силно повлиян отстъпвам, защото казано ми бе, че залиняваш.

В следващия миг, за радост на състудентите си и за удивление на професора, който вече си тръгваше, двамата се прегърнаха под таблото за съобщения.

Според мълвата от онзи момент нататък двамата никога не са се делили за повече от няколко часа.

Сватбата се състоя месец по-късно в семейната църква на Филипа в Брокънхърст.

— Всъщност, като си помислиш — каза съквартирантът на Уилям, — за кого друг можеше да се омъжи?

Свадливата двойка започна своя меден месец в Атина, спорейки за относителната значимост на дорийския и йонийския архитектурен стил, за които и двамата знаеха само онова, което скришом бяха научили от някакъв туристически пътеводител за половин крона. Продължиха по море до Истанбул, където Уилям се просваше по очи пред всяка джамия, на която попадаше, а в това време Филипа стоеше сама отзад и негодуваше срещу отношението на турците към жените.

— Турците са умен народ — заяви Уилям, — много бързо оценяват истински стойностното.

— В такъв случай, Уилям, защо не вземеш да прегърнеш мюсюлманската религия, хем тогава няма да ми се налага да бъда в твое присъствие повече от веднъж годишно.

— Злощастието на рождението, криворазбраната лоялност и подписването на един печален договор ме задължават да прекарам остатъка от живота си с теб.

Обратно в Оксфорд, със стипендия за млади научни работници от своите колежи, двамата се посветиха на сериозна творческа работа. Уилям се впусна в обширно изследване на лексиката в произведенията на Марлоу и в оскъдните свободни мигове започна да изучава статистика, която да подпомогне заключенията му. Филипа избра за своя тема влиянието на Реформацията върху английските писатели от XVII век и скоро отвъд литературата задълба в изкуство и музика. Купи си клавесин и вечер започна да свири Дауланд.

— За бога — възкликна Уилям, изнервен от дрънченето, — няма да извлечеш религиозните им убеждения от арматурите 41 41 Диезите и бемолите в началото на всеки ред, обозначаващи тоналността, в която трябва да се изпълни въпросната музикална част. — Б.пр. !

— Все пак съдържат повече информация от разни „и“-та и „ако“-та, скъпи мой — заяви тя невъзмутимо, — а вечер действат значително по-успокояващо от тенджери и тигани.

Три години по-късно с радушно приети докторати и с титлата „доктор на философските науки“ двамата продължиха напред в неизменен тандем, със стипендии за научна работа и задължителен хорариум на преподаватели в колеж. Когато дългата сянка на фашизма падна над Европа, те четяха, пишеха, критикуваха и обучаваха край мирни огнища между неизменни стени.

— За мен тази учебна година бе твърде еднообразна — каза Уилям, — но все пак успях да изкарам петима отлични от единайсет.

— За мен още повече — каза Филипа, — но някак си успях да избутам трима отлични от шестима и въобще не ти се налага да прибягваш до Нютоновия бином, Уилям, за да изчислиш, че това е безспорна победа за мен.

— Председателят на изпитната комисия ми сподели — продължи Уилям, — че твоите студенти се представят предимно чрез разказ по памет.

— А на мен ми сподели — сряза го тя в отговор, — че на твоите пък им се налага да го измислят в движение.

Когато вечеряха заедно в колежа, списъкът на гостите бързо се попълваше и веднага след произнасянето на молитвата, още преди да започнат да се хранят, двамата кръстосваха святкащите остриета на своя цветист диалог над разклонения свещник.

— До мен достигна слух, Филипа, че колежът не смята за възможно да продължи стипендията ти след края на тази година.

— Опасявам се, че това, което казваш, е самата истина, Уилям — отвърна тя. — Решили са, че не могат да възобновят моята, когато в същото време ми предлагат твоята.