Джефри Арчър - Колчан, пълен със стрели

— Твърде слаб аргумент, скъпа, по логиката на който би трябвало да слагаш точка над „n“, за да си сигурна, че няма да се сбърка с „h“.

— Продължавай да си развиваш теориите, Уилям, защото аз смятам да съсредоточа енергията си в това да премахна нещо повече от точката и „I“-то в „Хитлер“.

През май 1945 двамата вечеряха лично с министър-председателя и госпожа Чърчил на Даунинг стрийт №10.

— Какво имаше предвид премиерът, когато ми каза, че така и не разбрал с какво се занимаваш? — попита Филипа в таксито, докато пътуваха към гара Падингтън.

— Същото, предполагам, което е имал предвид, когато ми каза, че идеално си давал сметка на какво си способна — отвърна Уилям.

Когато професорът по английски в „Мъртън“ се пенсионира в началото на петдесетте години, целият университет очакваше с нетърпение да види кой доктор Хачард ще бъде назначен на неговия пост.

— Ако Съветът те покани да станеш професор — каза Уилям, прокарвайки пръсти през вече сивеещите си коси, — това ще е само защото възнамеряват да ме направят заместник-ректор.

— Единствената причина някога да ти бъде предложен пост до такава степен надвишаващ възможностите ти, е да си фаворизиран, което би означавало, че аз вече съм била заместник-ректор.

След неколкочасово обсъждане на проблема Управителният съвет предложи две професури и същия ден назначи Уилям и Филипа за щатни професори към университета.

Когато заместник-ректорът бе запитан защо прецедентът е бил нарушен, той отвърна:

— Много просто — ако не бях назначил и двамата, единият от тях щеше да реши да ми заеме мястото.

Същата вечер, след празничен банкет в чест на назначението им, докато двамата се прибираха пеша покрай брега на Айсис (местното наименование на р. Темза в Оксфорд) през Крайст Чърч Медоус, насред особено разгорещен спор за качеството на последния том от монументалните произведения на Пруст, обезпокоен от шумната свада, при тях дотича полицай и попита загрижено:

— Всичко наред ли е, мадам?

— Не, не е — възкликна Уилям, — тази жена ми налита повече от трийсет години и до ден-днешен полицията не е сторила нищо, за да ме защити.

В края на петдесетте Харолд Макмилан покани Филипа да стане член на Управителния съвет на Ай Би Ей.

— Предполагам, че ще станеш нещо като телевизионен даскал — каза Уилям, — и тъй като по умствено развитие зрителите на „кутията“ са на около седемгодишна възраст, би трябвало да се чувстваш на мястото си.

— Съгласна съм — отвърна Филипа. — Двайсет години живот с теб са отлична школа за работа с невръстни.

Няколко седмици по-късно президентът на Би Би Си писа на Уилям, за да го покани за член на Борда на директорите.

— Какво се каниш да правиш там — да замениш „Половин час на Ханкок“ или „Дик Бартън, специален агент“?

— Ще изнеса поредица от дванайсет лекции.

— На каква тема, за бога?

— Геният.

Филипа прелисти „Радио Таймс“.

— Виждам, че „Геният“ ще се излъчва в два часа след полунощ в неделя, което е разбираемо, защото по това време ти си в своя интелектуален максимум.

Когато Уилям бе удостоен с титлата „почетен доктор на Принстън“, Филипа отиде на церемонията и се настани гордо на първия ред.

— Опитах се да си намеря място най-отзад — поясни тя, — но там беше пълно със спящи студенти, които очевидно изобщо не бяха чували за теб.

— Ако случаят е такъв, Филипа, просто недоумявам защо не си ги сбъркала с дремещите по твоите лекции.

С течение на годините множество анекдоти, само някои от които апокрифни, станаха неделима част от университетския фолклор на Оксфорд. Всички в Катедрата по английски език и специалността „Английски език и литература“ знаеха историите за „скандалджиите Хачард“. Как бяха прекарали първата си нощ заедно. Как си бяха поделили наградата „Чарлз Олдъм“. Как Фил успяваше да попълни кръстословицата в „Таймс“, преди Бил да е приключил с бръсненето. Как двамата бяха избрани за професори в един и същи ден и как оставаха да работят часове след всичките си колеги, все едно и досега имат какво да си доказват, та ако ще и само за да дадат урок на другия. Изглеждаше почти задължително според закона за симетрията да бъдат преценявани като равни. Докато един ден бе съобщено, че при раздаването на новогодишните отличия Филипа е провъзгласена за Дама на Британската империя.

— Нашата скъпа кралица поне е преценила кой от двама ни наистина заслужава признание — каза тя по време на десерта в столовата.