Джефри Арчър - Колчан, пълен със стрели

Преди датата за предаване на конкурсните есета двамата трябваше да се явят на последните изпити за получаване на степен. Всяка сутрин и всеки следобед в продължение на две седмици Филипа и Уилям се нахвърляха върху изпитните въпроси с охота, граничеща с непристойност. Накрая за никого не бе изненада, че и двамата постигнаха най-висок резултат. Из университета се носеха слухове, че непримиримите съперници имали най-високата оценка „алфа“ на всеки един от деветте си изпита.

— Искрено се надявам положението наистина да е такова — заяви Филипа на Уилям. — Въпреки това държа да ти припомня, че има съществена разлика между „алфа плюс“ и „алфа минус“.

— Напълно съм съгласен с теб — отвърна Уилям. — Щом научиш кой е спечелил „Чарлз Олдъм“, ще разбереш кой е бил оценен по-ниско.

Когато до крайния срок за предаването на конкурсните есета оставаха само три седмици, и двамата вече се трудеха по дванайсет часа на ден, заспивайки върху отворените учебници и сънувайки, че другият продължава да работи усърдно. Когато уреченият час настъпи, съперниците се срещнаха в мраморното фоайе на сградата в официални униформи и мрачно изражение.

— Добро утро, Уилям, искрено се надявам, че положените усилия ще успеят да ти осигурят място сред първите шестима.

— Благодаря ти, Филипа. Ако не се получи, ще погледна дали преди мен не фигурират имената на К. С. Луис, Никол Смит, Невил Когхил, Едмънд Блъндър, И. У. Чеймбърс и Х. У. Гарард. Със сигурност няма кой друг от конкуренцията да ме притеснява.

— Изключително съм доволна — каза Филипа, все едно не бе чула отговора му, — че не седеше до мен, докато пишех есето си, и по този начин за първи път от три години насам беше лишен от възможността да преписваш от листовете ми.

— Единственото, което съм преписал от теб, Филипа, е разписанието на влаковете от Оксфорд до Лондон, при това впоследствие установих, че е старо и в този смисъл безполезно — напълно в унисон с останалите ти усилия.

И двамата предадоха в канцеларията своите есета от по 25 000 думи и безмълвно си тръгнаха. Всеки от тях се върна в своя колеж, очакваше с нетърпение резултатите.

Уилям направи опит да отмори през уикенда и за първи път от три години поигра малко тенис срещу едно момиче от колежа „Св. Ана“, като не успя да спечели и един гейм, камо ли цял сет. Когато отиде да поплува, за малко не потъна, което обаче успя да стори, докато се пробваше да кара лодка. Единственото му успокоение бе, че Филипа не стана свидетел на който и да е от немощните му физически напъни.

В понеделник, след бляскава вечеря с директора на „Мъртън“, той реши да се поразходи покрай река Чаруъл и да поосвежи глава преди лягане. Майската вечер все още светлееше, когато пое надолу покрай стената на стария град и оттам през ливадите към реката. Докато крачеше по виещата се пътечка, му се стори, че на известно разстояние пред себе си зърна своята съперница да чете под едно дърво. За момент си помисли да се обърне и да поеме обратно, но после реши, че тя може вече да го е забелязала, тъй че продължи напред.

Не беше виждал Филипа от три дни, макар че тя рядко напускаше мислите му — веднъж да спечели „Чарлз Олдъм“, и на тази глупачка щеше да й се наложи да се откаже от оскърбителното си високомерие. Усмихна се при тази мисъл и реши да я подмине невъзмутимо. Приближавайки, откъсна очи от пътеката пред себе си, за да погледне крадешком към нея, и почувства, че се изчервява в очакване на нейната неминуема и добре премерена обида. И тъй като не се случи нищо, той се вгледа по-внимателно само за да установи, че Филипа изобщо не четеше — беше заровила лице в шепите си и май плачеше. Той забави крачка, за да огледа не страховития противник, който в продължение на три години бе дебнал всяка негова стъпка, а едно окаяно и самотно същество, което изглеждаше някак безпомощно.

Първоначално Уилям предположи, че някой тайно я е уведомил кой печели наградата „Чарлз Олдъм“ и че победата е негова. След като размисли обаче, осъзна, че това не е възможно да е така — онази сутрин членовете на комисията просто бяха получили есетата и тъй като оценяващите трябваше да прочетат всяка предадена работа, най-вероятно резултатите щяха да бъдат обявени не по-рано от края на седмицата. Когато спря до Филипа, тя не вдигна глава — дори не беше сигурен дали е усетила присъствието му. Уилям неволно забеляза как дългите й рижави коси се подвиваха леко точно там, където докосваха раменете й. Седна до нея, но тя изобщо не помръдна.