Джефри Арчър - Колчан, пълен със стрели

Прекарах следващата сутрин в разглеждане на църквата „Св. Матиас“ и на древната крепост — две от сградите, които не носеха белезите на революцията. После направих кратко пътуване по Дунава и посветих следобеда си да подкрепя плувците на олимпийския басейн. В шест часа се върнах в хотела. Сложих си блейзъра от официалното облекло на отбора и сиви панталони, надявайки се да изглеждам достатъчно елегантен за моя изтъкнат домакин. Заключих вратата и вече бях поел към асансьора, когато изведнъж се сетих. Върнах се в стаята си да взема купа вестници и списания, които бях събрал от съотборниците си.

Смятах, че няма да се затрудня да намеря дома на професора, но очакванията ми не се оправдаха. След като известно време се лутах из павираните улици, размахвайки адреса на професора пред разни минувачи, накрая бях упътен към стар жилищен блок. Втурнах се нагоре по дървените стъпала, вземайки по няколко наведнъж, като се питах колко ли време отнемаше изкачването на професора всеки ден. Спрях се пред вратата с неговия номер и почуках.

Възрастният човек ми отвори незабавно, все едно бе стоял там, чакайки зад вратата. Забелязах, че носеше същия костюм, с който го бях видял предишния ден.

— Съжалявам, че закъснях — извиних се аз.

— Няма нищо — и моите студенти намират за трудно да ме намерят първия път — каза той, докато ми стискаше ръката. После замълча. — Не е добре една дума да се използва два пъти в същото изречение. „Се затрудняват“ би било по-добре, нали?

Той избърза пред мен, без да изчака отговора ми — човек, очевидно свикнал да живее сам. Преведе ме през малък сумрачен коридор във всекидневната. Бях шокиран от размера й. Трите стени бяха покрити с посредствени гравюри и акварели, изобразяващи картини от английската природа, а четвъртата стена бе заета от огромна библиотека. Зърнах Шекспир, Дикенс, Тролоп, Харди, Ивлин Уо и Греъм Грийн. На масата имаше стар брой на „Ню Стейтсмън“ и аз се озърнах да видя дали сме сами, но нямаше следа от жена или дете — нито като присъствие, нито на снимка, а и масата бе сложена само за двама.

Възрастният човек се обърна и радостно се втренчи в моя куп вестници и списания.

— „Пънч“, „Тайм“ и „Обзървър“ — истинско пиршество — обяви той, докато ги трупаше в ръце, преди да ги постави с любов върху леглото си в ъгъла на стаята.

После професорът отвори бутилка вино и ме остави да разгледам картините, докато приготви вечерята. Оттегли се в някаква ниша, която бе толкова малка, че дори не си бях дал сметка за наличието на кухненски бокс към стаята. Продължи да ме бомбардира с въпроси за Англия, на много от които не можех да отговоря.

Няколко минути по-късно се върна в стаята и ме покани на масата.

— Моля, заповядайте — каза, замисли се за момент и добави: — Не местете стола, просто седнете на него.

Постави пред мен чиния с бутче от нещо, което може да е било пиле, парче салам и един домат. Стана ми тъжно не защото храната беше оскъдна, а защото според него бе самото изобилие.

След вечерята, която въпреки усилията ми да се храня бавно и да поддържам разговора, не отне много време, възрастният човек приготви кафе, което беше доста горчиво, и после натъпка една лула, преди да продължим разговора си. Шекспир, за А. Л. Роуз 39 39 Английски историк (1903 — 1997), известен с изследванията си върху живота и творчеството на Шекспир, както и с поезията си, посветена на Корнуел. — Б.пр. , а след това за политика.

— Истина ли е — попита професорът, — че Англия скоро ще има лейбъристко правителство?

— Така поне сочат анкетите за проучване на общественото мнение — отвърнах.

— Предполагам, англичаните усещат, че сър Алек Дъглас-Хоум не е достатъчно енергичен и модерен за шейсетте — каза професорът, димейки с лулата си.

Млъкна за момент и впери поглед в мен през пушека.

— Не ви предложих лула, тъй като реших, че след преждевременното ви отпадане още в първия кръг на състезанията едва ли бихте пушили. — Аз се усмихнах. — Но сър Алек — продължи той, — е човек със сериозен опит в политиката; за една страна съвсем не е зле да бъде управлявана от вещ джентълмен.

Ако подобно становище бе изказано от собствения ми преподавател, щях да се изсмея на глас.

— А какво мислите за водача на лейбъристите? — попитах, въздържайки се да споменавам името му.

— Формиран в разгара на една технологическа революция — отвърна той. — Не съм много убеден. Харесвах Гейтскил — интелигентен и проницателен човек. Преждевременна смърт. Атли, подобно на сър Алек, беше джентълмен. Но що се отнася до мистър Уилсън, подозирам, че историята ще подложи на изпитание неговото дръзновение в тази жежка обстановка — каламбур, който се получи неволно — и едва тогава ще установим истината.