Джефри Арчър - Колчан, пълен със стрели

Момчето почваше да се отегчава и вече се канеше да тръгва, когато жената се приведе напред, за да отпие от шепите на мъжа. Забрадката падна от главата й и той за пръв път зърна лицето й.

Застина вцепенен, без да откъсва поглед от нея. Никога не бе виждал нещо тъй красиво. За разлика от обикновените членове на нейното племе кожата на тази жена бе прозрачна и очите й сияеха, но онова, което порази момчето, бе нейният маниер и осанка. Никога не бе изпитвал такова благоговение, дори при единственото си посещение в сградата на Сената, за да чуе реч на Август Цезар.

За момент остана хипнотизиран, но после осъзна какво трябва да стори. Промъкна се през полуотворената врата, коленичи пред нея и й поднесе пилето. Тя се усмихна и тогава той й подаде наровете, при което тя се усмихна отново. Той положи пред нея и останалата храна, но тя остана безмълвна. Брадатият мъж се връщаше с още вода и когато видя младия чужденец, падна на колене, разсипвайки водата върху сламата, и закри лице. Момчето остана на колене известно време, после се изправи и бавно пое към вратата на плевнята. Щом стигна до прага, се обърна и отново се взря в лицето на красивата жена, която мълчаливо го гледаше.

Младият римлянин се поколеба само за секунда и после сведе глава.

Когато тичешком отново се озова на криволичещата пътека, за да продължи към дома, беше паднал здрач, но той не изпитваше страх. По-скоро чувстваше, че е извършил нещо добро и затова нищо лошо не може да му се случи. Вдигна поглед към небето и видя точно над главата си първата звезда, сияеща тъй ярко на изток, че се почуди защо не вижда и други звезди. Знаеше от разказите на баща си, че от различните земи се виждат различни звезди, тъй че загадката престана да занимава съзнанието му, което сега бе обзето от тревога, задето не се бе прибрал преди смрачаване. Пътят пред него вече бе пуст, тъй че можеше да върви бързо към тяхната защитена с ограждение къща и вече бе близо до сигурния подслон, когато за пръв път чу песните и виковете. Обърна се рязко, за да види откъде идват възгласите, взирайки се в хълмовете над него. Отначало изобщо не можа да проумее онова, което видя. После впери изумен поглед в една поляна, на която овчарите подскачаха, пееха, крещяха и пляскаха с ръце. Момчето забеляза, че всички овце бяха събрани на безопасно място за през нощта в ъгъла на поляната, тъй че нямаше от какво да се бои. Марк му бе разказвал, че понякога овчарите по тези места вдигат силен шум през нощта, защото вярват, че така гонят злите духове. Как може някой да е тъй глупав, запита се момчето, когато небето бе разсечено от светкавица и поляната внезапно бе залята от ярка светлина. Овчарите паднаха на колене и застинаха така, безмълвни, втренчени в небето в продължение на няколко минути, сякаш се вслушваха в нещо. После отново настъпи мрак.

Момчето затича колкото сили имаше към ограждението, в което се намираше къщата им; копнееше да се озове вътре, да чуе как тежките порти се затръшват успокоително зад гърба му и да види как центурионът 14 14 В древния Рим стотник, началник на центурион — войскова част от 60 до сто души. — Б.пр. ги залоства, намествайки дървения клин. Изведнъж видя нещо пред себе си, което го накара да се закове на място. Баща му го бе учил никога да не показва, че се бои, когато се сблъска с някаква опасност. Момчето с усилие успокои дишането си, да не би да си помислят, че се е задъхал от страх. Беше уплашен, но продължи гордо с твърда стъпка, решен, че никой не може да го принуди да отстъпи от пътя. Когато се срещнаха лице в лице, той бе обзет от удивление.

Пред него стояха три камили, яздени от трима мъже, които сведоха погледи към него. Първият бе облечен в златно и с едната си ръка придържаше нещо, скрито под наметалото му. На пояса му висеше голям меч, чиято ножница бе обсипана с редки скъпоценни камъни, някои от които момчето дори не можеше да назове. Вторият бе облечен в бяло и притискаше към гърдите си сребърно ковчеже. Третият носеше одежди в червено и голяма дървена кутия. Мъжът в златната роба вдигна ръка и се обърна към момчето на странен език, който то никога досега не бе чувало, дори и от своя учител. Вторият мъж пробва староеврейски, но безрезултатно, третият прибягна до още някакъв език, но без да успее да предизвика някакъв отговор от страна на момчето.

То скръсти ръце на гърдите си и им каза кой е, къде отива и ги попита накъде са се запътили. Надяваше се пронизителният му глас да не издава страха му. Мъжът в златната роба отвърна първи и зададе въпрос на момчето на собствения му език.