Джефри Арчър - Колчан, пълен със стрели

На последната сергия момчето видя възрастна жена, която се пазареше за едно необичайно закръглено живо пиле и когато тръгна към нея, тя побягна уплашена, изоставяйки птицата. Той се взря в продавача на сергията и отказа да се пазари със селянина. Беше под достойнството му. Посочи пилето и даде на мъжа един денарий 13 13 Римска сребърна монета. — Б.пр. . Продавачът първо стисна между зъбите си кръглата сребърна монета и после се взря в главата на Август Цезар — владетел на половината свят. Момчето си спомни, че когато по време на един урок по история неговият учител му бе разказал за достиженията на императора, той си бе помислил: „Дано Цезар не завладее целия свят, преди и аз да мога да участвам“.

Продавачът на сергията продължаваше да се взира в монетата.

— Хайде, побързай, нямам на разположение цял ден — рече момчето, досущ като баща си.

Местният жител не отвърна, защото не разбираше езика му. Онова, което знаеше със сигурност, бе, че ще е неразумно да дразни нашественика. Хвана здраво пилето за врата и изваждайки нож от пояса си, отряза главата му с единствено движение, след което му подаде закланата птица. После му върна няколко местни монети с изобразен върху им лик на мъж, когото бащата на момчето описваше като „безполезния Ирод“. Момчето задържа ръката си с отворена длан и продавачът продължи да поставя в нея таланти, докато ги свърши. Момчето го остави без пукната пара и продължи към друга сергия, този път сочейки към торбите със стафиди, смокини и фурми. Този продавач измери поисканата стока, за която получи пет от монетите с „безполезния Ирод“. Мъжът се канеше да каже, че парите са недостатъчно, но малкият купувач се втренчи в очите му с пронизващ поглед, както бе виждал често да прави баща му. Продавачът отстъпи назад и само сведе глава.

Така, какво друго искаше майка му? А, да. Пиле, фурми, смокини и… разбира се, два нара. Огледа сергиите с пресни плодове, избра три нара, разчупи единия, отвори го и започна да яде, като плюеше семките на земята пред себе си. Плати на продавача с двата останали бронзови таланта, доволен, че е купил всичко, което му беше поръчано, при това щеше да върне вкъщи единия сребърен динарий. Дори баща му щеше да се впечатли от този факт. Довърши нара и с пълни ръце бавно пое от тържището обратно към къщата им, като се опитваше да избягва бездомните кучета, които постоянно се мотаеха в краката му. Те лаеха, понякога дори го захапваха леко по глезена — нали нямаха представа кой е.

Когато стигна края на селото, момчето забеляза, че слънцето вече чезне зад най-високия хълм, тъй че ускори крачка, спомняйки си бащиното нареждане да си е вкъщи преди здрач. Докато се спускаше по калдъръмената пътека, хората, с които се разминаваше, минаваха на почтително разстояние от него, без да препречват взора му, който и без друго не стигаше далеч заради товара в ръцете му. Но онова, което все пак не пропусна да забележи малко по-нататък, бе някакъв мъж с брада — плод на мързел и нечистота, бе казал баща му — облечен в дрипави одежди, които показваха, че принадлежи към племето Яково. Мъжът теглеше инатливо магаре, което пък носеше на гърба си една особено дебела жена. Според техния обичай тя бе облечена в черно от глава до пети. Момчето се канеше да им нареди да се отдръпнат от пътя му, когато мъжът остави магарето отстрани на пътеката и влезе в една къща, която според надписа отпред трябваше да е странноприемница.

Подобна постройка в собствената му земя никога нямаше да мине пред придирчивия поглед на местните съветници за място, където срещу заплащане можеха да отсядат пътници. Но момчето осъзнаваше, че тази седмица да намериш дори постелка, върху която да положиш глава, можеше да се приеме за разкош. Проследи с поглед как брадатият мъж се появи отново на прага с отчаяно изражение върху изнуреното си лице. Очевидно в странноприемницата нямаше свободно място.

Момчето можеше да му го каже още преди да е влязъл вътре, и се запита какво ли възнамерява да стори мъжът от тук нататък, след като това бе последната възможност за подслон по пътя. Не че го интересуваше особено; можеха да спят на открито сред хълмовете, хич не го беше грижа. Като ги гледаше на какво приличат, друго не им се полагаше.

Брадатият мъж каза нещо на жената и посочи зад странноприемницата, след което млъкна и поведе магарето. Момчето се зачуди какво би могло да има зад странноприемницата и подтиквано от любопитство, ги последва. Щом стигна до ъгъла на постройката, видя, че мъжът придумва магарето да мине през една отворена врата, водеща към нещо, подобно на плевня. Момчето ги последва и продължи да ги наблюдава през пролуката, оставена от незатворената врата. Плевнята бе застлана с мръсна слама и пълна с пилци, овце и волове, а миризмата вътре момчето оприличи на каналите, които там у дома строяха по страничните улички. Усети, че му се повдига. Мъжът махаше най-мръсната слама от средата на плевнята, като се опитваше да поразчисти малко място, на което да отдъхнат — почти безнадеждна задача, помисли си момчето. След като свърши каквото можа, мъжът взе на ръце дебелата жена, свали я от магарето и я положи внимателно в сламата. После отиде до едно корито в срещуположния край на плевнята, където в момента лочеше един вол. Напълни шепи с вода и се върна при жената.