Джефри Арчър - Колчан, пълен със стрели

— Но какъв е проблемът? — попита Едуардо личния си секретар. — „Банко до Бразил“ вече се споразумяха с Алфредо да действат като гаранти. Какво пречи на Карлош да подпише споразумението в мое отсъствие?

— Мексиканците сега искат отговорността за контракта да бъде обща заради застрахователните проблеми — „Лойд“ в Лондон няма да покрият целия риск, ако участва само една компания. Всички подробности са на страница седма на телекса.

Едуардо бързо отгърна листовете. Прочете, че братята му вече се бяха опитали да упражнят натиск върху „Лойд“, но безуспешно. „Все едно да подкупиш девствена лелка да участва в публична оргия“ — помисли си Едуардо и щеше да им го каже, ако си беше в Бразилия. Затова мексиканското правителство настояваше контрактът да включва и една международна строителна компания, приемлива за „Лойд“, в случай че правните документи трябва да бъдат подписани до следващия ден на обяд.

— Останете тук — нареди Едуардо на служителите си и се върна в ресторанта сам, влачейки след себе си дългия телекс. Спря до масата с Родригес, който сега го наблюдаваше безмълвно.

— Приличаш на човек, който има проблем.

— Наистина имам — отвърна Едуардо. — Прочети това.

Мануел плъзна вещ поглед надолу по телекса, подбирайки най-важните моменти. Той самият бе кандидатствал за пътния проект в амазонската джунгла и все още си спомняше подробностите. По настояване на Едуардо прочете седма страница още веднъж.

— Мексикански бандити — възкликна той, докато връщаше телекса на Едуардо. — За кои се мислят, та да казват на Едуардо де Силвейра как да си ръководи бизнеса? Незабавно им прати телекс и ги уведоми, че ти си президентът на най-голямата строителна компания в света и по-скоро те ще се пекат в ада, отколкото ти да се съгласиш на жалките им условия. Знаеш, че за тях вече е твърде късно да подготвят нова оферта, при положение че във всички останали отрязъци от магистралата има готовност за начало на строителните дейности. Ще загубят милиони. Блъфират, Едуардо.

— Може и да си прав, Мануел, но всяко забавяне сега би представлявало само пилеене на време и пари, тъй че възнамерявам да удовлетворя тяхното изискване и да си потърся партньор.

— Няма да успееш да намериш за толкова кратко време.

— Напротив.

— Кой?

Едуардо де Силвейра се поколеба само за секунда.

— Ти, Мануел. Искам да предложа на „Родригес Интернешънъл“ ООД петдесет процента от контракта за магистралата в амазонската джунгла.

Мануел Родригес вдигна поглед към Едуардо. За първи път не бе предвидил следващия ход на вечния си съперник.

— Предполагам, че това може да ти помогне да покриеш милионите, с които си ми задлъжнял от тениса на маса.

Двамата мъже се засмяха, после Родригес стана и те тържествено си стиснаха ръцете. Де Силвейра напусна ресторанта тичешком и бързо състави отговора си.

Подпиши, приеми условията, партньор срещу петдесет процента от контракта ще бъде „Родригес Интернешънъл“ ООД, Бразилия.

— Ако пратя това съобщение сър, давате ли си сметка, че то ви обвързва юридически? — попита управителят на компанията му.

— Пращай го — нареди Едуардо.

Едуардо се върна отново в ресторанта, където Мануел бе поръчал бутилка от най-хубавото шампанско в хотела. Точно когато се канеха да си поискат втора бутилка и пееха една вдъхновена версия на Esta Cheganda a hora, личният секретар на Едуардо отново изникна до него, този път с два телекса в ръка. Единият беше от президента на „Банко до Бразил“, а вторият от брат му Карлош. И двамата искаха потвърждение на договорения партньор за пътния проект през джунглата на река Амазонка. Едуардо отвори втората бутилка шампанско, без да погледне служителя си.

— Изпрати потвърждение до президента на банката и до брат ми, че избраният партньор е строителна компания „Родригес Интернешънъл“ — нареди той, докато пълнеше чашата на Мануел. — И повече не ме безпокой тази вечер.

— Добре, сър — каза секретарят и си тръгна без нито дума повече.

Никой от двамата мъже не можеше да си спомни в колко часа се е добрал до леглото онази нощ, но рано на следващата сутрин дълбокият сън на Де Силвейра бе внезапно прекъснат от неговия секретар. Едуардо се нуждаеше от няколко минути, за да осмисли новината. Подполковник Димка бе заловен в гр. Кано в три часа същата нощ и в момента всички летища вече бяха отворени. Едуардо вдигна телефона.

— Мануел, чу ли новината?… Добре… Значи трябва да летиш обратно заедно с мен на моя 707 или може да минат дни, преди да се измъкнеш… След един час във фоайето… Дотогава.