Джефри Арчър - Колчан, пълен със стрели

— Значи няма да останете, ако получите сделката за пристанищата? — попита Едуардо.

— Няма надежда — отвърна Родригес, който не се изненада, че Де Силвейра знае за неговия интерес към сделката за пристанището. — Аз се зачеркнах от списъка с кандидатите ден преди преврата. Този четвъртък сутринта възнамерявах да летя обратно за Бразилия.

— Може ли да обясните защо се оттеглихте?

— Главно заради проблема с работната ръка, а и заради задръстването на пристанищата.

— Не съм убеден, че схващам — рече Едуардо, разбирайки прекрасно, но любопитен да узнае дали Родригес не бе научил някои дребни на пръв поглед подробности, убягнали на неговия екип.

Мануел Родригес млъкна, за да осмисли факта, че мъжът, когото повече от трийсет години бе възприемал като най-опасен враг, сега слушаше собствената му поверителна информация. За момент се замисли над положението, отпивайки от кафето си. Едуардо не каза нищо.

— Преди всичко е налице драстична липса на квалифицирана работна ръка, а като капак и тази безумна квотна система.

— Квотна система? — повтори невинно Едуардо.

— Процентът на хора от страната на предприемача, на които правителството ще позволи да работят в Нигерия.

— Защо това да е проблем? — попита Едуардо, привеждайки се напред.

— По закон се задължавате на един чужденец да назначите петдесет местни, тъй че аз можех да доведа само около двайсет и петима от моите най-добри специалисти, за да организират изпълнението на контракт за петдесет милиона долара, при това трябваше да се съобразявам с нигерийците на всички други равнища. С тази проклета система правителството си прерязва собственото гърло; те не могат да очакват прости работници, били те черни или бели, да добият квалификация за една нощ. Всичко е заради тази тяхна национална гордост. Някой трябва да им каже, че не могат да си я позволят, ако искат да свършат работата на разумна цена. Подобен подход е най-сигурният път към банкрута. И на всичкото отгоре германците вече са събрали най-способните работници за своите пътни проекти.

— Но несъмнено — рече Едуардо — вие наемате според правилата, колкото и да са глупави, като по този начин обезпечавате всякакви възможности, и след като сте сигурен, че плащането е гарантирано…

Мануел вдигна ръка, за да прекъсне Едуардо:

— Това е другият проблем. Не може да сте сигурен. Само миналия месец правителството се оттегли от важен контракт за стоманодобив. Чрез това свое действие — поясни той — доведоха до фалит известна международна компания. Тъй че нищо не им пречи да опитат същия номер и с мен. А като не платят, кого ще съдите? Висшият военен съвет?

— А проблемите с пристанището?

— Пристанището е запълнено до краен предел. Има сто и седемдесет кораба, които трябва спешно да бъдат разтоварени, а им се налага престой, който стига и до шест месеца. Отгоре на това има такса забавяне от пет хиляди долара на ден, а с предимство се ползват единствено бързоразвалящи се хранителни продукти.

— Винаги има начин да се преодолее подобен проблем — каза Едуардо и красноречиво потърка палеца си във връхчетата на показалеца и средния си пръст.

— Подкуп? Не върши работа, Едуардо. Как можеш да прередиш опашка, в която всичките сто и седемдесет кораба вече са дали подкуп на началника на пристанището? И не си мисли, че като уредиш наема за апартамента на една от любовниците му, това ще помогне — добави Родригес с усмивка. — На такъв ще трябва да му осигуриш и самата любовница.

Едуардо задържа дъх, но не каза нищо.

— Само си помисли — продължи Родригес, — ако положението се влоши, началникът на пристанището ще бъде със сигурност по-богат от теб.

За първи път от три дни Едуардо се разсмя.

— Казвам ти, Едуардо, бихме спечелили повече, ако изградим солна мина в Сибир.

Едуардо се засмя отново и част от служителите на „Прентино“ и Родригес, които обядваха по другите маси, се втренчиха изумено в своите началници.

— А ти кандидатстваше за големия проект, за новата столица Абуджа? — попита Мануел.

— Точно така — призна Едуардо.

— Аз направих всичко, което беше във властта ми, за да ти дадат този контракт — каза другият тихо.

— Какво? — възкликна Едуардо недоумяващ. — Защо?

— Смятах, че Абуджа ще причини на империята „Прентино“ повече главоболия от онези, с които дори ти можеш да се справиш, Едуардо, а това би могло да ми осигури свободен терен у дома. Помисли си. Всеки път, когато се наложи орязване на средствата в Нигерия, коя ще е първата глава, която ще се търкулне от дръвника? „Ненужният град“, както го наричат местните.