Джефри Арчър - Колчан, пълен със стрели

До обяд радиото излъчваше маршова музика, периодично прекъсвана от записаното съобщение, което Едуардо вече знаеше наизуст. Бе наредил на екипа си да научат каквото могат и незабавно да му докладват. Всички до един се върнаха с една и съща история — че е изключено да се премине през кордона от войници, обградили хотела, така че събирането на нова информация е невъзможно. Едуардо изруга за първи път от месеци. И като връх на създаденото неудобство управителят на хотела се свърза с него и го уведоми със съжаление, че господин Де Силвейра ще трябва да се храни в основния ресторант, тъй като до второ нареждане няма да има обслужване по стаите. Едуардо слезе в ресторанта с известна неохота, само за да установи, че височайшата му персона не представлява никакъв интерес за главния сервитьор, който безцеремонно го настани на малка маса, вече заета от трима италианци. Само две маси по-нататък седеше Мануел Родригес. Едуардо се вцепени при мисълта, че Родригес се наслаждава на неудобството му, след което се сети, че същата сутрин неговият съперник трябваше да е на среща с министъра по пристанищата. Изяде храната си бързо, макар че му бе сервирана бавно, и когато италианците се опитаха да завържат разговор с него, само махна с ръка, преструвайки се, че не ги разбира, въпреки че говореше свободно езика им. Щом приключи с второто блюдо, побърза да се върне в стаята си. Хората от екипа му разполагаха единствено с клюки; освен това се бяха свързали с бразилското посолство, за да подадат официален протест.

— Голяма полза ще имаме от един такъв протест, няма що — отбеляза Едуардо и се отпусна в креслото си. — И до кого го изпратихте — до новия режим или до стария?

Останалата част от деня прекара сам в стаята си, обезпокояван единствено от внезапни резки звуци в далечината, които според него бяха изстрели от огнестрелно оръжие. Прочете за трети път предложението за проекта за нова федерална столица, както и отчетите на своите съветници.

На следващото утро, облечен в същия костюм, който бе носил в деня на пристигането си, Едуардо бе поздравен от секретаря си с новината, че превратът е смазан; след ожесточени улични сражения, уведоми той началника си, който го слушаше с необичайно внимание, старият режим се е върнал на власт, но не без загуби; сред убитите бил и генерал Мохамед, държавният глава. По-късно същата сутрин новината, съобщена от секретаря, бе официално потвърдена по радио „Нигерия“. Подбудителят на потушения преврат бил някой си подполковник Димка. Той заедно с още двама младши офицери бе избягал, поради което правителството бе постановило полицейски час от здрач до разсъмване, докато тримата престъпници не бъдат заловени.

Организираш ли успешен държавен преврат, ставаш национален герой, провалиш ли се, вече си престъпник; в бизнеса разликата между фалита и спечелването на състояние е същата, помисли си Едуардо, докато слушаше репортажа по новините. Вече планираше мислено ранното си заминаване от Нигерия, когато говорителят направи съобщение, което го смрази до мозъка на костите му.

— Докато подполковник Димка и неговите съучастници са на свобода, летищата в цялата страна ще бъдат затворени до второ нареждане.

Когато говорителят приключи своята информация, зазвуча маршова музика в памет на загиналия генерал Мохамед.

Едуардо слезе долу разгневен. Хотелът все още бе обграден от въоръжена охрана. Той се взря в кортежа от шест празни мерцедеса, паркирани само на десетина ярда зад пушките на войниците. Върна се във фоайето, раздразнен от брътвежа на различни езици, долитащ до него от всички посоки. Едуардо се огледа — очевидно много хора бяха намерили принудителен подслон в хотела през тази нощ и бяха спали във фоайето или в бара. Прегледа щанда с евтини издания, за да си намери нещо за четене, но бяха останали само четири екземпляра от някакъв пътеводител на Лагос, всичко друго бе продадено. Книги от автори, които не се четяха от години, сега сменяха притежателите си на висока цена. Едуардо се върна в стаята си, която започна да му наподобява затвор, и за четвърти път се зае да чете проекта за нова столица. Направи пореден опит да се свърже с бразилския посланик, за да установи дали може да получи специално разрешение за напускане на страната, тъй като разполагаше със собствен самолет. На телефона на посолството не отговаряше никой. Едуардо слезе долу за ранен обяд само за да установи, че ресторантът за пореден път е претъпкан. Настаниха го на една маса с германци, които се тревожеха за някакъв договор, подписан от правителството предишната седмица, още преди неуспелия преврат. Чудеха се дали все още е в сила. Мануел Родригес влезе в помещението няколко минути по-късно и бе настанен на съседната маса.