Джефри Арчър - Колчан, пълен със стрели

Секретарят отметна нещо в папката и напусна.

Едуардо остана сам в своя апартамент и се зае да преглежда докладите по проекта за нова столица, които бе получил от експертите си. Някои членове на екипа му вече проявяваха признаци на нервност. Една неизменна грижа, която винаги съпътстваше договарянето на строителството на крупен обект, бе възможността на ръководителя да плаща, и то да плаща навреме. Неуспехът в това отношение бе най-бързият път към банкрута, но откакто в Нигерия бяха открити петролни находища, изглежда, нямаше недостиг на средства и със сигурност не липсваха хора, готови да изхарчат тези пари от името на правителството. Де Силвейра нямаше тази грижа тъй като категорично изискваше солидно предварително заплащане; в противен случай не би мръднал и на йота извън Бразилия — нито той, нито многобройният му екип. Но мащабността на този конкретен договор правеше обстоятелствата малко необичайни. Едуардо си даваше сметка колко би пострадала репутацията му, ако започне строежа и не успее да го завърши. Той препречете докладите по време на самотната вечеря в стаята си и си легна рано, след като пропиля близо час в напразни усилия да се свърже по телефона със съпругата си.

Първата среща на Де Силвейра следващата сутрин бе с директора на Централната банка на Нигерия. Едуардо бе облякъл току-що изгладен костюм, нова риза и лъснати до блясък обувки — за четирите дни никой нямаше да го види в едни и същи дрехи. В 8:45 на вратата на апартамента му се почука леко и когато секретарят отвори, видя полковник Усман, застанал мирно, в очакване да съпроводи Едуардо до банката. На излизане от хотела Едуардо отново съзря Мануел Родригес, облечен в същите протрити джинси, със същата омачкана тениска и вероятно със същата дъвка в уста, да се качва в беемве. Де Силвейра навъсен спря, загледан в отдалечаващата се кола, и се замисли за срещата си в четвъртък сутринта с министъра, който отговаряше за пристанищата. Тази среща щеше да бъде последвана от финалния разговор с президента.

Директорът на Централната банка на Нигерия имаше практиката да предлага начина на разплащанията и гарантиране на приключването в срок. Никой досега не му бе заявявал, че ако плащането се просрочи със седмица, може да смята договора за анулиран и невалиден и от там нататък да се справят както искат. Министърът щеше да си позволи известен коментар, ако Абуджа не беше любимият проект на президента. След уточняването на това положение Де Силвейра продължи с проверка на банковия резерв, дългосрочните депозити, презокеанските ангажименти и изчислените постъпления от добива на петрол за следващите пет години. Раздели се с директора на банката в състояние, което можеше да се сравни само с желе. Лъснал и клатушкащ се. Следващата му среща бе неизбежна визита на вежливост за обяд при бразилския посланик. Той мразеше тези церемонии, тъй като според него посолствата ставаха само за провеждане на коктейли и обсъждане на загубили актуалност несъществени подробности, но и двете не го интересуваха. Храната обикновено бе лоша, а компанията — още повече.

И този път не бе по-различно, а единствената полза (Едуардо пресмяташе всичко в печалба и загуба) от срещата бе информацията, че Мануел Родригес е един от тримата подходящи кандидати за построяването на ново пристанище в Лагос и очаква аудиенция при президента в петък, в случай че бъде одобрен за контракта. До четвъртък сутринта списъкът вече щеше да съдържа само две имена, а и нямаше да има среща с президента, обеща си мислено Де Силвейра, и реши, че няма какво повече да спечели от този обяд, когато посланикът добави:

— Родригес, изглежда, много държи вие да получите контракта за столицата в Абуджа. Сипе хвалебствия за вас пред всеки министър, с когото се среща. Странно — продължи посланикът. — Винаги съм смятал, че вие двамата не се разбирате.

Едуардо не отвърна, опитвайки се да прецени какъв трик може да е замислил Родригес с тази подкрепа на каузата му.

Едуардо прекара следобеда с министъра на финансите и потвърди предварителните договорености, които бе постигнал с директора на банката. Министърът на финансите бе предупреден какво да очаква от срещата с Едуардо де Силвейра и да не се изненадва от безпардонните изисквания на бразилеца. Де Силвейра, наясно с отправеното предупреждение, позволи на горкия човечец да се попазари и дори отстъпи по няколко несъществени пункта, за което щеше да уведоми президента на следващото заседание на Висшия военен съвет. Едуардо остави грейналия в усмивка министър да смята, че е спечелил някоя и друга точка срещу страховития южноамериканец.