Джефри Арчър - Колчан, пълен със стрели

Определено играч, който не прибързва да използва своята най-силна карта, Де Силвейра изчака да сервират кафето, за да спомене факта, че току-що е спечелил, въпреки сериозната опозиция (включваща Родригес), договора да построи през джунглата на Амазонка магистрала с осем платна, която накрая ще се слее с панамериканската магистрала — втори по мащабност проект след този, който обсъждаха понастоящем в Нигерия. Впечатлен, президентът попита дали въпросната сделка няма да попречи на Де Силвейра да пристъпи към изпълнение на новия контракт по изграждането на столицата.

— Ще знам отговора на този въпрос след три дни — отвърна бразилецът, след което се ангажира пред държавния глава с нов разговор в края на визитата си, в който да го уведоми дали ще има готовност да продължи с проекта.

След обяда Едуардо бе закаран до федералния хотел „Палас“, където всичките шест етажа бяха предоставени на негово разположение. Неколцината гости, дошли в Нигерия за приключване на сделки само за някакви си милиони, бяха помолени да напуснат незабавно, за да освободят помещенията за Де Силвейра и неговия персонал, което предизвика недоволството им. Едуардо обаче нямаше и най-малка представа за предприетите мерки, тъй като за него винаги имаше подобаващо място, където и да се озовеше по света.

Шестте мерцедеса спряха пред хотела и полковникът го преведе през въртящите се врати и покрай рецепцията. През последните четиринайсет години Едуардо не се бе регистрирал в хотел, освен в случаите, когато го правеше под чуждо име, за да не разкрие самоличността на жената, която го съпровождаше.

Президентът на „Прентино Интернешънъл“ мина през фоайето и влезе в чакащия асансьор. Внезапно усети, че му призлява; краката му омекнаха. В ъгъла на кабината стоеше набит, оплешивяващ възпълен мъж. Беше облечен в износени джинси и тениска и енергично отваряше и затваряше уста, дъвчейки дъвка. Двамата мъже останаха колкото се може по-далеч един от друг, като никой от тях не даде и най-малък знак, че познава другия. Асансьорът спря на петия етаж и Мануел Родригес — президент на „Родригес Интернешънъл“ ООД, слезе, оставяйки зад гърба си онзи, който в продължение на трийсет години бе неговият най-отявлен съперник.

Едуардо се хвана за парапета в асансьора, търсейки опора, тъй като все още се чувстваше замаян. Как само презираше това необразовано, напористо парвеню, чието семейство от четирима полубратя — всичките от различни бащи — претендираха, че притежават най-голямата строителна компания в Бразилия. Всеки от двамата мъже бе толкова заинтересован от провала на другия, колкото и от собствения си успех.

Едуардо недоумяваше какво ли прави Родригес в Лагос, тъй като бе сигурен, че неговият съперник не е осъществил връзка с нигерийския президент. В края на краищата Едуардо никога не бе вземал наем за малката къща в Рио, обитавана от любовницата на един много висш служител в правителствения отдел по протокола. А неговата единствена задача бе да се погрижи Родригес никога да не бъде канен на прием, посетен от пристигнал в Бразилия висш държавен служител. Постоянното отсъствие на Родригес от тези официални събития гарантираше разсеяността на събиращия наемите в Рио подчинен на Едуардо.

Едуардо никога не би признал пред когото и да било, че присъствието на Родригес го обезпокои сериозно, но реши незабавно да установи какво бе довело неговия отколешен враг в Нигерия. Щом се озова в апартамента си, Де Силвейра нареди на личния си секретар да разбере какви са целите на Мануел Родригес. Беше готов тутакси да поеме обратно към Бразилия, ако се окажеше, че Родригес участва по какъвто и да било начин в новия проект за столицата, а една млада дама в Рио внезапно щеше да се изправи пред необходимостта да си намери друго жилище.

Час по-късно личният му секретар се върна с информацията, че Родригес се намира в Нигерия във връзка с оферта, целяща сключване на договор за построяване на ново пристанище в Лагос; явно, нямаше нищо общо с проекта за новата столица и навярно все още се мъчеше да си уреди среща с президента.

— Кой министър отговаря за пристанищата и кога по график трябва да се видя с него? — попита Де Силвейра.

Секретарят се зарови в папката си с документация и уговорени срещи.

— Министърът на транспорта — отвърна той. — Срещата ви с него е насрочена за девет часа в четвъртък сутринта. — Служба „Протокол“ към нигерийското правителство бе съставила четиридневна програма на деловите срещи на Де Силвейра, включващи всички министри от правителството, свързани с новия проект за столицата. — Това е последната ви среща преди окончателното обсъждане с президента. После летите за Париж.