Джефри Арчър - Колчан, пълен със стрели

Докато мерцедесът се движеше бавно по гъмжащите шумни улици, без да обръща внимание на светофарите — независимо зелени или червени, Едуардо си спомни своята първа среща с генерал Мохамед — държавния глава на Нигерия, по повод официалната визита на президента в Бразилия. В изявлението си по време на тържествената вечеря, дадена в чест на генерал Мохамед, президентът Ернесто Гейзел изрази надежда, че двете страни ще следват линия на по-близко сътрудничество в политиката и търговията. Едуардо се съгласи със своя неизбран ръководител, готов с радост да остави политиката на президента, стига той да му остави търговията. Генерал Мохамед произнесе слово от името на гостите с английски акцент, който би могъл да се свърже единствено с Оксфорд. Генералът говори пространно за проекта, който му бе легнал на сърцето — изграждането на нова нигерийска столица в Абуджа — град, който според него би могъл да съперничи дори на Бразилия. След речите генералът дръпна Силвейра настрана и го запозна по-подробно с проекта за Абуджа, като го попита дали би могъл да обмисли едно частно предложение. Едуардо се усмихна; прииска му се неговият враг Родригес да можеше да чуе разговора на четири очи с държавния глава на Нигерия.

Едуардо проучи внимателно представеното в общ вид предложение, което му бе изпратено седмица по-късно, и удовлетвори първото искане на генерала, пращайки 7-членен изследователски екип със самолет до Лагос, за да осъществят проучване на конкретните възможности, свързани с Абуджа.

Месец по-късно подробният доклад на екипа бе в ръцете на Силвейра. Едуардо стигна до заключението, че потенциалната изгода от проекта си струва едно изчерпателно предложение до нигерийското правителство. Свърза се лично с генерал Мохамед, за да установи, че разполага с пълното му съгласие и разрешение за по-нататъшни действия. Този път в Лагос бяха пратени двайсет и трима души и три месеца и сто и седемдесет страници по-късно Едуардо разписа и подпечата предложението, озаглавено като „Нова столица за Нигерия“. Направи само едно изменение в окончателния документ. Подвързията на предложението бе в синьо и сребристо, с логото на „Прентино“ в средата; Едуардо нареди това да се промени в зелено и бяло — цветовете на националния флаг на Нигерия, с герба на страната, изобразяващ орел, възседнал два коня. Даваше си сметка, че дребните неща са това, което впечатлява генералите, и често накланят везните в едната или в другата посока. Изпрати на нигерийския държавен глава десет копия от проучването на възможностите, придружени с фактура за един милион долара.

След като проучи предложението, генерал Мохамед покани Едуардо де Силвейра да посети Нигерия като негов личен гост, за да обсъдят заедно следващия етап от проекта. В отговор Де Силвейра прати телекс, че по принцип приема предложението, и изтъкна любезно, но категорично, че все още очаква възстановяването на онези един милион долара, изразходвани за първоначалното проучване на възможностите. Парите бяха преведени незабавно с телекс от Централната банка на Нигерия и Де Силвейра успя да намери четири последователни дни в своето разписание за „Новият проект за федерална столица“ — графикът му налагаше да пристигне в Лагос в понеделник сутринта, тъй като най-късно до четвъртък вечерта трябваше вече да е в Париж.

Потънал в мислите си, Едуардо не усети кога мерцедесът спря пред казармите „Додан“. Железните врати се отвориха и часовой в пълно бойно снаряжение козирува на генерала — чест, обикновено оказвана единствено при посещение на държавния глава. Черният мерцедес премина бавно през портите и спря пред личната резиденция на президента. На стълбите чакаше един бригаден генерал, за да отведе Силвейра при президента. Двамата мъже обядваха заедно в малко помещение, наподобяващо британска офицерска столова. Блюдото се състоеше от пържола, която едва ли би се харесала на който и да е южноамерикански кравар, оградена от зеленчуци, напомнящи на Едуардо за ученическите му години. Но той още не бе срещнал военен, който да си дава сметка, че един главен готвач е не по-малко важен от един добър ординарец. По време на обяда двамата разговаряха в най-общ план за проблемите, свързани с построяването на цял нов град насред екваториалната джунгла.

Първоначалната оценка за стойността на проекта бе един милиард долара, но Де Силвейра предупреди президента, че окончателната сума може да достигне и три милиарда, при което челюстта на президента леко увисна. Де Силвейра бе принуден да признае, че това е най-амбициозният проект, с който „Прентино Интернешънъл“ някога се е заемал, но побърза да изтъкне пред президента, че същото би се отнасяло и за която и да е друга строителна компания в света.