Джефри Арчър - Колчан, пълен със стрели

След обяд Де Силвейра мрачно огледа графика си за следващите седем дни. Същата сутрин трябваше да е пристигнал в Париж за среща с министъра на вътрешните работи, а оттам да отлети за Лондон за преговори с председателя на борда на производителите на стомана. Календарът му бе запълнен за следващите деветдесет и два дни, до семейната му почивка през май.

— Карам си тазгодишната почивка в Нигерия — заяви иронично той на един от помощниците си.

Онова, което най-много дразнеше Едуардо във връзка с преврата, бе липсата на всякаква комуникация с външния свят. Питаше се какво ли става в Бразилия и се ядосваше, че не може да телефонира или да изпрати телекс до Париж или Лондон, за да обясни лично причината за отсъствието си. Слушаше нетърпеливо радио „Нигерия“ на всеки точен час за някаква нова информация. В пет часа научи, че Висшият военен съвет е избрал нов президент, който ще направи обръщение към нацията по телевизията и радиото в девет часа същата вечер.

Едуардо де Силвейра пусна телевизора в 8:45; обикновено някой от сътрудниците му го включваше минута преди девет. Седна и се втренчи в някаква нигерийка, която обсъждаше шиенето на женски дрехи; след нея се появи съобщаващият прогнозата за времето, който предостави на Едуардо ценната информация, че високите температури ще се задържат и през следващия месец. Едуардо очакваше обръщението на президента, а коляното му потръпваше нервно. В девет часа, след като прозвуча националният химн, на екрана в парадна униформа се появи новият държавен глава — генерал Обасанджо. Говори първо за трагичната смърт на покойния президент и за скръбната загуба, която преживява цялата нация, след което заяви, че неговото правителство ще продължи да работи за благото на Нигерия. Изглеждаше притеснен, когато се извини на всички чужденци, принудени да търпят неудобствата, възникнали вследствие на опита за преврат, но заяви недвусмислено, че ограниченията, наложени от здрач до разсъмване, ще продължат, докато предводителите на размирниците не бъдат открити и предадени на правосъдието. Той потвърди, че всички летища ще останат затворени до задържането на подполковник Димка. Новият президент завърши изявлението си с уверението, че всички други форми на комуникация ще бъдат възобновени възможно най-скоро. Отново зазвуча националният химн, а в това време Едуардо мислеше за милионите долари, които можеше да загуби заради това насилствено пребиваване в хотелската стая, докато частният му самолет чакаше на пистата само на няколко мили от него. Един от мениджърите му взе да разсъждава колко време ще отнеме на властите да заловят подполковник Димка; той не каза на Де Силвейра колко нищожни бяха изгледите това да стане до месец.

Едуардо слезе в ресторанта, облечен с костюма, който бе носил предишния ден. Един помощник-сервитьор го настани на маса, вече заета от французи, които се надяваха да спечелят договор за сондиране в щата Нигер. За пореден път Едуардо махна вяло с ръка, когато се опитаха да го включат в своя разговор. В този момент трябваше да е на среща с френския министър на вътрешните работи, не с някакви си французи. Опита се да се съсредоточи върху рядката супа, питайки се колко ли време щеше да е необходимо, за да се превърне в чиста вода. Главният сервитьор изникна отстрани и посочи с жест единственото свободно място на масата на Мануел Родригес. И този път никой от двамата мъже не показа, че познава другия. Едуардо поведе вътрешен спор със себе си дали да стане от масата, или да се държи така, все едно не го вижда. Реши, че второто е по-достойно. Французите подхванаха спор помежду си кога ще могат да напуснат Лагос. Единият заяви настоятелно, че научил от най-високо място как правителството възнамерявало да залови до един замесените в преврата и чак тогава да отвори летищата, което можело да отнеме и месец.

— Какво? — възкликнаха двамата бразилци на английски.

— Не мога да остана тук цял месец — заяви Едуардо.

— Нито пък аз — каза Мануел Родригес.

— Ще ви се наложи, поне докато заловят Димка — каза единият от французите, преминавайки на английски. — Тъй че и двамата трябва да се успокоите, да?

Двамата бразилци продължиха да се хранят безмълвно. Щом приключи, Едуардо стана от масата и без да поглежда открито към Родригес, пожела „лека нощ“ на португалски. Отколешният му съперник кимна в отговор.

Следващият ден не донесе нова информация. Хотелът остана опасан с кордон войници и до вечерта Едуардо бе успял да си изпусне нервите пред всеки член от екипа си, с когото бе влязъл в някакви взаимоотношения. Слезе на вечеря съвсем сам и когато се озова в ресторанта, видя Мануел Родригес, седнал сам на маса в ъгъла. Родригес вдигна поглед, явно се поколеба за миг и после махна на Едуардо. Самият Едуардо също се поколеба, преди да поеме бавно към Родригес и да заеме мястото срещу него. Родригес му наля чаша вино. Едуардо, който пиеше рядко, я изпи. В началото разговорът им бе доста напрегнат и скован, но тъй като и двамата продължиха да пият, постепенно се отпуснаха. Докато пристигне кафето, Мануел вече разказваше на Едуардо какво би могъл да направи с тази забравена от бога страна.