Джеймс Чейс - Ще се смея последен. Айсберг

Здесь есть возможность читать онлайн «Джеймс Чейс - Ще се смея последен. Айсберг» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Современная проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Ще се смея последен. Айсберг: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Ще се смея последен. Айсберг»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Ще се смея последен. Айсберг — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Ще се смея последен. Айсберг», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Станах, отидох до барчето и му приготвих силно питие със сода. Пое чашата с трепереща ръка, отпи и после я остави.

— Така че бъдещето ми — продължи той — беше заключено в трезора, който ти обезопаси, Лари. Отчаяно исках да бъда финансово независим, вместо да се опирам на парите на жена си. Очертаваше се голяма сделка и тя можеше да се окаже мечтания шанс. Като използвах парите на Мърл, можеше да успея да стъпя на краката си. И точно когато уреждах сделката, отново се появи Марш. Съобщи ми, че е решил да напусне страната. Поиска една последна сума от два милиона долара, след което щял да ми даде снимките и негативите. Каза, че имам на разположение две седмици, за да събера парите, и след това, ако не му платя, щял да отиде при Мърл, за която бил сигурен, че ще ги даде, за да избегне скандала. Тя обаче нямаше да му плати. Щеше да се разведе, а с моето бъдеще щеше да е свършено. — Той се приведе напред и големите му ръце се свиха в юмруци. — Тогава осъзнах, че имам една-единствена възможност да се измъкна от тази каша. Трябваше да открия някой престъпник, който би се съгласил да проникне в банката, да ми донесе снимките и да убие Марш. В това беше единственото ми спасение. — Млъкна, за да отпие от питието си. — Нямах обаче никакви връзки с престъпния свят. С моето положение не можех да тръгна да обикалям и да се опитвам да открия банков крадец, така че се сетих за Клаус. Тогава Клаус…

— Тази част можете да я прескочите — прекъснах го. — Вече я имам записана на касетка. Преди години сте работили заедно и вие сте открили, че той е присвоил пари, заради което сте го тикнали за пет години в затвора… Нали така?

Той погледна надолу към здраво стиснатите си юмруци.

— Точно така се случи. По онова време вярвах, че всеки, който работи в банка, трябва да е честен. Когато нуждата не те притиска, е лесно да си честен.

— Така че потърсихте Клаус и го помолихте да проникне в банката?

— Нямаше друг, към когото да се обърна. — Той допи питието си. — Трябва да разбереш, Лари, че бях отчаян. Целият ми живот зависеше от това дали ще успея да смъкна Марш от гърба си… дали ще се добера до снимките. Едва след разговора с Клаус осъзнах, че той е душевноболен. Може би годините, които бе прекарал в затвора, бяха помътили разсъдъка му. Мразеше ме. Усещах злобата му, която витаеше около него, докато говорехме. Той беше прочел всичко в пресата за моята най-сигурна банка в света. Ликуваше, че ще може да проникне в нея и да ме провали. „Ще ти взема снимките — рече, — но не забравяй, че ще станеш за смях на всички банкери по света! Ще те срина!“ Ето така разсъждаваше болният му мозък. — Бранигън бутна празната си чаша към мен. — Сипи ми още едно, синко.

Станах, приготвих му още едно питие и му го подадох.

— Благодаря. — Той отпи и продължи: — Банката изобщо не ме интересуваше. Тук Клаус грешеше. Въобразяваше си, че ще може да си отмъсти. Аз трябваше да се добера до снимките. Ако на света съществуваше човек, който да може да проникне в банката, това беше Клаус. Сделката, която сключихме, предвиждаше хората, наети от него, да получат съдържанието на депозитните кутии, аз да получа снимките, а Клаус да задоволи патологичната си омраза към мен, като докаже на света, че не притежавам най-сигурната банка. — Той повдигна тежките си ръце и ги стовари с глух трясък върху бюрото. — Това е мръсна история, Лари. Сега сме квит. Можеш ли да ме измъкнеш от тази каша?

Спомних си времето, когато се бяхме запознали и аз бях оправил ударите и стойката му в голфа. Спомних си и как чрез своето влияние той ме беше направил важен гражданин в Шарнвил. Тогава в моите очи той беше велик човек, но не и сега. Гледах го, както седеше в стола си, със стичащата се по масивното му лице пот, и Фаръл Бранигън престана да бъде за мен божеството, за което го бях взел.

— Не сме квит — рекох. — Вие знаехте толкова добре, колкото и аз, че Клаус не може да проникне в банката. Знаехте, че аз съм единственият човек на света, който може да го вкара! И затова ме натопихте.

Той се размърда неспокойно.

— Виж, синко…

— Престанете с това „синко“! Не казахте ли на Клаус, че аз съм тъпакът, който може да го вкара в банката?

Той изтри потното си лице.

— Може би. — Опита се да си придаде малко достойнство. — Споменах…

— Направили сте повече от това! Ще ви припомня какво сте направили! Знаели сте, че няма никаква проклета надежда Клаус да проникне в банката, и затова сте ми поставили капан. Аз е трябвало да бъда жертвата! Вие с вашето вечно „синко“! Не ви е било грижа за мен. Всичко, за което сте мислили, е било как да запазите величието си. Вие ми пратихте Гленда! Глупостите, че Джо е дошъл и е сипал вода в бензина ви, бяха само още една лъжа, която ми бе пробутана. Заложили сте на това, че ще се влюбя в Гленда, и познахте. Нейният измислен репортаж за Шарнвил свърши работа. Тя не само ме хвана на въдицата си, но предупреди Клаус, че шерифът е опасен, а Мансън — неподкупен. И какво се случи? Шерифът бе убит. Само не ми казвайте, че не сте знаели какво става! Не ми казвайте, че не сте знаели, че Клаус ще ми прикачи убийството на Марш! Веднъж сам споменахте, че обичате да играете ролята на Господ… какъв Господ само!

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Ще се смея последен. Айсберг»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Ще се смея последен. Айсберг» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Ще се смея последен. Айсберг»

Обсуждение, отзывы о книге «Ще се смея последен. Айсберг» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x