Джеймс Чейс - Ще се смея последен. Айсберг

За един продължителен момент останах мълчалив. Наблюдавах този огромен, внушителен мъж и почувствах отчаяно гадене, докато осъзнавах, че ме лъже. Фаръл Бранигън! Човекът, който с едно махване на ръката беше направил толкова много за мен. В мозъка ми се занизаха събитията от последните няколко седмици. Беше убит Марш. Беше убит Томсън. Беше започнало изнудването. Клаус, Бени, Джо и Хари Брет. Гленда, която ме умоляваше да им кажа как да проникнат в банката. Нейното нагласено затворничество. Дяволитата усмивка на тийнейджърката, когато говореше за Хари Брет, докато се люлееше на вратата.

Като запазих невъзмутимо изражение, попитах:

— Казвате, че Гленда разчита на мен, за да ви помогна. С какво бих могъл да ви помогна, г-н Бранигън? Защо ли ще му е на човек с вашето положение моята помощ?

Очите му се плъзнаха от мен към стената зад гърба ми и отново се върнаха към мен.

— Трябва ли да ти напомням, Лари, че ако не бях аз, ти все още щеше да си само техник? Благодарение на мен днес имаш процъфтяващ бизнес и на теб гледат като на един от важните граждани в Шарнвил… благодарение на мен.

Останах да гледам право в него, без да казвам нищо. След дълга пауза той продължи:

— Имам нужда от твоята помощ, Лари, така както ти навремето имаше нужда от моята. Тази работа се превърна в опасна каша. Ти и само ти можеш да я оправиш. И Гленда, и аз разчитаме на твоята помощ.

— Коя работа, г-н Бранигън?

Бащинската му усмивка застина. Той се потърка по брадичката, дръпна от пурата си и изпусна кълбо дим, което за момент закри лицето му.

— Лари, и двамата разчитаме на теб. Аз те издигнах от нищото. Не смяташ ли, че би могъл да ми върнеш с услуга за услугата?

— Отново ви питам, г-н Бранигън, коя е тази работа, която се е превърнала в опасна каша?

Върху масивното му лице изби лека червенина. Той се надигна в стола си. Вече не беше бащата, а непреклонният президент, опълчил се срещу съпротивата на директорите.

— Губим време, синко! — Гласът му беше станал груб. — Много добре знаеш за какво говоря! Не го увъртай! Какво се случи в банката?

Тогава по твърдостта в погледа му разбрах, че Фаръл Бранигън е замесен в обира на банката. Но сега вече бях претръпнал към стресовете и мозъкът ми работеше бързо.

— Няма нужда да се тревожите за банката, г-н Бранигън — рекох. — В трезора са затворени четирима зли мъже. Те нямат никаква възможност да се измъкнат, освен ако аз не ги освободя. Гарантирах ви, че ще имате най-сигурната банка в света… и тя наистина е най-сигурната в света.

Той бавно загаси пурата в пепелника. Въпреки загара от голфа цветът на кожата му прежълтя.

— Казваш, че те са затворени в трезора? — Гласът му беше станал дрезгав и можех да видя как увереността го напуска.

— Това е най-сигурната банка в света, г-н Бранигън. Когато някакъв психопат и трима малоумни, единият от които е жесток убиец, се опитват да проникнат във вашата банка, която аз обезопасих, те попадат в капан.

Той се пресегна за нова пура и забелязах, че ръката му трепери. После промени решението си, дръпна ръката си и ме погледна.

— Но ти можеш да ги измъкнеш, Лари.

— Да, бих могъл да ги измъкна — отвърнах, — но нямам намерение да го направя. — Приведох се напред и попитах: — Вие искате ли те да се измъкнат, г-н Бранигън?

Седеше неподвижен и виждах как се смалява пред очите ми. Вече не беше президентът на най-голямото банково сдружение в Калифорния: беше само един застаряващ дебелак, който аз повече не можех да уважавам.

— Те трябва да се измъкнат, Лари — рече най-накрая, а гласът му се беше превърнал в дрезгав шепот.

— Няма да се измъкнат — отвърнах. — Следващата ми стъпка ще е да се обадя на Мансън и да го уведомя, че в трезора са затворени четирима крадци, които са се опитали да го опразнят. Едва когато той предупреди полицията, ще отида в банката и ще отворя трезора. Така съм нагласил нещата, че никой, освен мен, не може да свърши това. Банката е все още най-сигурната в света.

Станах, приближих до бюрото и се пресегнах за телефона. Тъкмо вдигах слушалката, когато вратата се отвори с трясък и вътре се втурна Гленда.

Сега беше облечена със зелени памучни панталони и бяла риза. В ръката си държеше автоматичен пистолет. Беше го насочила към мен.

— Дръпни се от телефона! — изкрещя тя.

Очите й блестяха от дива ярост. Устата й се кривеше, ръката й размахваше пистолета. Отстъпих две крачки от бюрото.

— Гленда! — Гласът на Бранигън беше остър.