Джеймс Чейс - Ще се смея последен. Айсберг

Днес, като се обърна назад, виждам, че семената на онзи кошмар, който ме връхлетя, са били посети някъде преди около четири години: семена, от които в края на краищата се родиха шантаж, две убийства и едно самоубийство.

Преди четири години работех като зле платен сервизен техник в „Бизнес Екуипмънт и Електроникс“. Баща ми, който беше там главен счетоводител, ми намери тази работа. След като завърших училище, той ми подметна, че бих могъл да следвам електроника, и ме изпрати в местния университет, където получих диплома за висше образование. Още докато бях ученик също така, ми намекна да се науча да играя голф.

— Повечето сделки се сключват на игрището за голф, Лари — рече той, — а не в заседателната зала.

Открих, че съм природно надарен за играч на голф, а по-късно станах и фанатик на тема електроника.

През цялата седмица, включително и в съботите, мъкнех тежка чанта с инструменти, а след като денят превалеше, отивах на вечерен университет и учех електроника. В неделите играех голф.

Бях се споразумял със собственика на Кресуелското игрище за голф, че всяка неделя сутрин от 8:30 мога да изиграя безплатно една игра, като в замяна след това трябваше да обслужвам магазина му до обед. Това беше споразумение, което уреждаше и двама ни, тъй като аз не можех да си позволя членската такса, а той можеше да прекара сутринта извън игрището.

В тази гореща юнска утрин бях решил да се съсредоточа върху точността на удара си и да не играя. Сега, обръщайки се назад, си давам сметка, че това е било съдбоносно решение. Ако не бях решил да усъвършенствам удара си, нямаше да срещна Фаръл Бранигън и последвалият кошмар нямаше да ме сполети.

Тъкмо бях запратил една топка на около шест метра, когато някакъв дрезгав глас се обади:

— Дяволски добър удар.

Обърнах се.

В самия край на затревената площ стоеше грамаден мъж някъде около шейсетте. Беше над метър и осемдесет висок и почти толкова широк. Всичко по него подсказваше, че е много богат: екипировката му за голф беше крещящо скъпа. Топчестото му, загоряло от слънцето лице, агресивната му брадичка, порцелановосините му очи говореха, че е някаква важна личност.

— Можеш ли да повториш този удар, синко?

Отстъпих назад, поставих друга топка на земята, хвърлих един поглед към дупката, която този път се намираше на девет метра разстояние, после, като ударих с пълна сила, придавайки й въртеливо движение, я запратих по пътя й. Тъй като познавах всеки сантиметър от игрището, знаех, че топката ще падне в целта, и така стана.

— Исусе Христе! Какво ще кажеш аз да опитам?

— Заповядайте, сър.

Той започна да се върти на място, както правят повечето слаби играчи на голф, след това, прицелвайки се в дупката, изстреля топката, но тя спря на метър и половина от нея.

— Все така става — отбеляза. — Трябва да има някакъв трик в тая работа.

— Така е, сър.

Погледна ме.

— Окей, ще ми кажеш. В какво бъркам?

— Първо, вашият стик е много къс за ръста ви. Второ, погледнахте нагоре, докато удряхте топката. И, трето, стойката ви е съвсем неправилна.

— Стикът ми е много къс? По дяволите! Играл съм… — Той млъкна, после продължи: — Какъв стик би трябвало да използвам?

— Мога да ви избера, сър.

— Тогава да вървим да изберем.

Заведох го в специализирания магазин, отворих и му продадох стик, който беше подходящ за неговия ръст. После го върнах обратно на игрището и му обясних как да се ориентира в терена. Нещо, за което никога не беше чувал. След час го бях научил да вкарва топките с три удара вместо с пет. Беше във възторг.

— Имам и друг проблем, синко — рече. — Само ти можеш да го разрешиш. Косият ми удар е дяволски лош.

— Ами нека да отидем до мястото за стрелба, сър.