Джеймс Чейс: Ще се смея последен. Айсберг

— Изглежда чудесно, синко — каза.

— Мисля, че трябва да ви съобщя, сър — напуснах „Б. Е. и Е.“ миналия понеделник. Сега работя за собствена сметка.

Той ме погледна, отново хвърли поглед на изчисленията, после се ухили.

— От сумата, синко, разбирам, че възнамеряваш да се захванеш сам с тази работа и да вземаш комисиона за всяко нещо, което ще ни продадеш.

— Точно така, сър.

— Голяма риба в голямо езеро, а?

— Нали казахте, че си пилея времето като сервизен техник за някой и друг долар.

Засмя се.

— Така казах. — Доизпи бирата си и стана. — Трябва да се прибирам за обяд. Окей, Лари, нали ще ми оставиш листовете. Утре имаме съвет. Ще накарам моя човек да ги прегледа, ще поговоря с Мансън, а после с директорите. Къде можем да те намерим?

— Адресът и телефонният ми номер са написани на гърба на изчисленията.

— Благодаря за мача… най-хубавия, който съм играл. — После, като кимна, ме остави.

След три дяволски дни, прекарани в едностайното жилище в очакване да ми се обадят, получих зелена светлина от Диксън.

— Смяташ ли, че нещата са решени — попитах, като едва можех да повярвам на онова, което ми говореше.

— Одобриха всичко. Имам разпореждане, подписано от Ф. Б., с което ти се разрешава да закупиш всичко за тяхна сметка. Ела утре да го вземеш от офиса ми и си в бизнеса. — Той спря за малко, после продължи: — Моите поздравления, Лари.

Бяха ми нужни четири седмици непрестанна работа, докато подготвя закупуването на банковото оборудване. Името на Фаръл Бранигън действаше като „Сезам, отвори се“. „Ай Би Ем“, „Алекс“, дори „Б. Е. и Е.“ направиха непосилното, за да ми предоставят кредит. Нямах никакви проблеми. Комисионата ми, щом веднъж работата бъдеше приключена, щеше да е внушителна.

Веднага след като подготвих за доставяне цялото оборудване на банката, се преместих в Шарнвил. Наех двустаен мебелиран апартамент в скромен квартал. Мансън, Бил и аз работехме без прекъсване и бяхме добър отбор.

Една вечер, докато Бил и аз си поделяхме хамбургерите, той попита:

— Какво знаеш за електронното обезопасяване, Лари?

— Всичко, което може да се знае. Това ми беше специалността в университета.

— Мисля, че Ф. Б. ще ти възложи да поставиш системата за сигурност, ако успееш да го убедиш. Той е като някое голямо дете, затова се постарай предложенията ти да бъдат привлекателни. Подготви му добре свършена работа… Парите са без значение.

Така че това бе следващата ми задача. Направих изчисленията, предложенията и се посъветвах с най-добрите специалисти. Когато приключих и изложих идеите си писмено, бях сигурен, че ще снабдя банката с най-съвършените машинки за сигурност, които можеха да се поставят.

Бранигън ми се обади.

— Бил ми каза, че имаш предложения за охранителната система, синко. Бих искал да ги чуя. Хайде да поиграем голф.

След играта — този път не го оставих да ме победи, но направих играта оспорвана — седнахме в бар клуба и аз му изложих предложенията си.

— Г-н Бранигън — завърших, — ако се съгласите с такова оборудване, гарантирам ви, че никога няма да имате неприятности със системата за сигурност. Вашата банка в Шарнвил ще бъде най-сигурната в света.

Той се вгледа в мен и лицето му се оживи.

— Най-сигурната банка в света! — възкликна, после удари с юмрук по дланта на ръката си. — Най-сигурната банка в света! Това ми харесва. За бога! Харесва ми. Трябва да го използваме като девиз! Най-сигурната банка в света! Това наистина е нещо. Ще ударим в земята най-прочутите банки! — После млъкна и строго ме изгледа. — Нали не са празни приказки, синко? Ако го обявим и наистина отидем в града с подобен девиз, ще можем ли да го защитим?

— Г-н Бранигън — отвърнах спокойно, — банка „Шарнвил“ ще бъде най-сигурната банка в света.

— Утре има съвет. Ела и изложи всичко. По дяволите, нищо не разбирам от електроника, но онова, което ми каза, звучи прекрасно.

Така се озовах на съвета на банковата управа и изнесох урок пред десет каменолики директори как да бъде направена банката сигурна. Описах съоръженията, проектите и ги осведомих колко ще струва.

Те ме изслушаха и когато свърших, Ф. Б. кимна, дари ме с широка усмивка и рече, че ще ми съобщят решението си.

Докато напусках съвета, чух дрезгавия му глас да казва: „Най-сигурната банка в света. По дяволите! Каква реклама!“.

Три дни по-късно Диксън ми се обади и узнах, че имам зелена светлина.

— Изглежда, си им направил голямо впечатление, Лари. Очаровани са. Ще има реклами по цял свят. Най-сигурната банка в света! Ф. Б. отбелязва точка. — Замълча за миг, след което продължи: — Осъзнаваш ли какво значи това, а? Ф. Б. планира да открие нови клонове и ти автоматично ще поемеш работите по оборудването и по охранителните им системи, а аз ще поема построяването им. Запознах се със сметките. Твоята комисиона…