Джеймс Чейс - Ще се смея последен. Айсберг

След играта предложих да отидем да пийнем в клуба и да й представя на някои от важните членове, но тя завъртя глава.

— Благодаря ви, но имам среща. Благодаря и за играта, г-н Лукас. Ще се видим утре. — Усмихна се и си тръгна.

Наблюдавах походката й, докато се отправяше към своя миниминър.

Преди да си тръгне, денят беше като цветен филм, сега, когато си беше отишла, той беше станал черно-бял.

— Това е всичко — рече Гленда. — Благодаря ви. Надявам се, че не съм отнела прекалено много от времето ви.

Пристигнала беше в офиса ми в 18:00, а сега беше 19:35. Беше снимала изложбената ни зала, малката ни фабрика и нашите четирима инженери в едър план, както се усмихваха щастливо, докато работеха зад масите си. И на мен направи около двайсет кадъра, седнал зад бюрото. Докато снимаше, изглеждаше експедитивна и безлична. Но сега, след като бе върнала никона в чантата и се бе отпуснала, ме дари с приятелска, ослепителна усмивка.

— Не се притеснявайте — рекох, като гледах в краката си. — Бях приключил с работата, преди да дойдете. Надявам се, че получихте това, което желаехте.

— Не съвсем. Бих искала и някаква лична информация за вас, но може би ще ми определите друг ден. Известно ми е, че Фаръл Бранигън ви е помогнал в началото, и бих желала да науча нещо за това. Ще стане чудесен репортаж.

— Можем да поговорим, докато вечеряме — предложих. Имаше нещо в нея, което неудържимо ме привличаше. Исках да я задържа до себе си колкото може по-дълго. — Недалеч от тук има едно местенце, където сервират сносна храна.

Тя кимна в съгласие.

— Тогава да вървим.

Откакто бяхме играли голф и после си беше заминала с колата, не ми излизаше от ума. Обикновено след голфа хапвах в клуба и бъбрех с другите членове, но онзи път не бях в настроение и бях поел надолу покрай брега, бях плувал, а след това се бях излегнал в усамотение да се попека и бях мислил за нея.

Съществува някаква тайнствена химическа реакция, която протича, когато даден мъж и дадена жена се срещнат. Някои я наричат любов от пръв поглед. Каквото и да беше, тя представляваше внезапно сливане и като специалист по електроника се мъчех да си я обясня, търсейки вярната електронна връзка при включването на шалтера.

Ето това се беше случило сега с мен. Гленда Марш още при първия поглед се беше оказала жената, която съм чакал. Орис, съдба, както щете го наречете, ни беше събрала и за мен шалтерът беше включен.

Но дали той оказваше някакво въздействие и върху нея? Вероятно нейната химия не отговаряше на моята. Това беше нещо, което трябваше да разбера.

Крачех редом с нея към ресторант „Мирабо“, където често вечерях. Тя се оказа една от малкото жени, които не се двоумяха, докато проучваха менюто. Хвърли бърз поглед, след което каза, че би желала задушени миди. Добър избор. Присъединих се на драго сърце.

— А сега ми разкажете за себе си — рече тя, като се облакъти на масата и ме загледа с онези свои големи зелени очи.

И така, разправих й за баща си, за голфа, за „Бизнес Екуипмънт Електроникс“ и за Бранигън. Докато привърша с историята на моя живот, почти бяхме приключили с яденето.

— Женен ли сте, г-н Лукас?

— Не — усмихнах й се. — Но щом напрежението в работата понамалее, възнамерявам да се оженя.

— Имате ли предвид някое момиче?

— Има някаква смътна вероятност да съм го открил, но все още не съм сигурен.

Изгледа ме, после премести погледа си встрани. Устните й се разтеглиха в лека усмивка. Мина ми през ума, че може и да е разбрала намека ми. Поръчах кафе, тя запали цигара, а когато келнерът се отдалечи, рече:

— Истинска история на успеха, г-н Лукас. Моите поздравления.

— Така се случи. Имах знанията, а после имах и късмет.

— Но е трябвало да имате знанията… Кажете ми… вярно ли е, че банка „Шарнвил“ е най-сигурната банка в света, или е само рекламна шумотевица?

— Най-сигурната банка в света е, уверен съм в това. Аз монтирах цялата охранителна инсталация… не е рекламна врява.

Изгледа ме впечатлена.

— От това може да стане сензационна история. Разкажете ми по-подробно.

— Съжалявам, но не ми е позволено да говоря. Преди да получа работата, подписах декларация за поверителност. Ако искате да научите нещо, приказвайте с Алек Мансън, управителя на банката, но не смятам, че и той ще ви каже кой знае какво. Охранителната инсталация на банката се пази в строга тайна.

— Е, добре, все пак ще опитам. — Тя пусна ослепителната си усмивка. — Бихте ли ми уредили среща с г-н Мансън?