Джеймс Чейс - Ще се смея последен. Айсберг

Здесь есть возможность читать онлайн «Джеймс Чейс - Ще се смея последен. Айсберг» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Современная проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Ще се смея последен. Айсберг: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Ще се смея последен. Айсберг»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Ще се смея последен. Айсберг — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Ще се смея последен. Айсберг», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Тя погледна към него с ненавист.

— Гленда, сега няма друг освен Лари, който да може да ни помогне — рече Бранигън с умоляващ глас. — Недей да драматизираш нещата.

Наблюдавах я, виждах напрегнатото, изопнато лице, ожесточените, подивели очи и не можех да позная жената, която си мислех, че обичам. Жената, чието нежно, гъвкаво тяло ме беше приемало, чийто трогателен глас ме беше умолявал да спася живота й. Тя беше изчезнала, а на нейно място се бе появила тази опасна червенокоса курва, както я беше нарекла майката на тийнейджърката.

Макар да смятах, че вече съм станал устойчив на стресове, мисълта, че Гленда ме беше използвала толкова коравосърдечно и безмилостно, ме накара да се почувствам зле.

— Какво си направил с Хари? — изкрещя тя с писклив глас. — Какво си направил с него, копеле такова?

— Гленда! — викна й Бранигън. — Излез оттук! Остави това на мен! Чуваш ли?

Тя го погледна, големите й очи бяха пълни с презрение.

— Не ми нареждай какво да правя, тлъста торба с лайна! Твоя дъщеря! Ама че смешка! Да не мислиш, че това умно копеле е повярвало на лъжите ти? — Обърна се към мен: — Ти ще измъкнеш Хари от трезора! — Размаха пистолета. — Ако не го направиш, ще те убия!

— Хайде, Гленда, застреляй ме — рекох спокойно. — Никой освен мен не може да отвори трезора, а въздухът вътре е на свършване. След около четири-пет часа твоят Хари и останалите ще умрат от задушаване. От теб зависи. Хайде, стреляй!

Тя отстъпи назад, ръката й се вдигна към устата.

— Задушаване?

— В момента в трезора няма вентилация — отвърнах. — В момента четирима мъже използват останалия там въздух… Но няма да е за дълго. — Протегнах напред ръка. — Ще го измъкна, но при моите условия. Дай ми този пистолет!

— Блъфираш, сатана!

— Не наричаше ли така Клаус? Дай ми пистолета!

— Дай му го! — изкрещя Бранигън.

Тя се поколеба, но после хвърли пистолета в краката ми.

— Вземи го! — изкрещя ми. — Ти и евтината ти любов! Хари е десет пъти по̀ мъж от теб! — И се втурна навън от стаята, като затръшна вратата.

Вдигнах пистолета и го сложих на бюрото, после, без да бързам, се върнах до стола си и седнах.

Последва продължителна пауза и накрая Бранигън се обади неловко:

— Тя е истеричка, Лари. Знаеш какви са жените.

Вдигнах поглед към него със стиснати юмруци.

Евтината ти, глупава любов!

Болеше ме, но сега поне знаех истината. През цялото време Бранигън беше лъгал. Презрителният начин, по който беше изрекла „твоя дъщеря“, ми подсказа, че му е била любовница и че всички лъжи, които ми беше наговорил за секретарката си, бяха само опити да отхвърли от себе си част от вината.

— Значи според вас — рекох — тя ме обича. Ама какъв лъжец сте само!

Той потръпна.

— Вярно ли е, че онези мъже могат да се задушат? — попита.

— Предполагам, че им остават не повече от шест часа. Диксън и аз направихме този трезор. В него има вентилатори, но за да се измъкна от трезора, се наложи да прекъсна електричеството. Не блъфирам, нито пък лъжа.

Той кимна уморено: един стар, дебел мъж, смалил се — победен.

На бюрото имаше диктофон.

— Г-н Бранигън, искам от вас истината — отсякох, — и без повече лъжи. Ще направя запис на това, което ще си кажем.

— Не го прави, синко — отвърна. — Според теб значи, аз съм свършен?

— Точно така. — Натиснах копчето за запис. — Убеждавахте ме, че Гленда е ваша дъщеря. Лъжа беше, нали?

— Да, синко, лъжа беше. Тя ми беше любовница. В нея има някакво непреодолимо привличане. Нека ти доверя, Лари, тя измъкна доста пари от мен.

— Гленда ми каза, че е била омъжена за Алекс Марш… това истина ли е, или лъжа?

— Никога не е била омъжена за него… той беше неин сводник. Изнудваше ме. Имаше снимки на Гленда с мен… снимки, които бяха толкова уличаващи, че Мърл щеше да се разведе, ако ги видеше. Без парите на Мърл щях да изпадна във финансови затруднения. Платих огромен откуп на Марш. Знаех, че рано или късно Мърл ще ме попита къде е отишла тази огромна сума от парите й. Трябваше да направя нещо, за да спра Марш. — Бранигън се отпусна назад в стола си и продължи: — Марш също като мен беше увлечен по Гленда, но той беше и алчен. Гленда знаеше, че Марш ме изнудва, но като неин сводник той не й даваше нито цент от парите, които измъкваше от мен. Марш подозираше, че мога да стана опасен. Знаеше, че ще се опитам да се добера до снимките, а успеех ли, щях да уредя да го убият. Преди няколко седмици той дойде при мен. „Г-н Бранигън — рече, — не хранете никакви надежди, че можете да се доберете до онези снимки и да се отървете от мен. Те са в една от депозитните кутии на «Най-сигурната банка в света» — и се ухили насреща ми. — Адвокатът ми държи ключа от сейфа. Ако нещо ми се случи, той ще бъде отворен и вие ще трябва да давате обяснение на жена си за снимките.“ Осъзнах, че съм напълно безсилен. Марш беше изиграл картите си умно. — Бранигън спря, за да избърше запотеното си лице с опакото на ръката. — Дори самият президент на банката не можеше по никакъв начин да се добере до депозитната кутия на Марш. — Той се взря невиждащо в мен. — Ти направи това невъзможно. — Последва нова пауза, след което рече: — Бих пийнал едно питие, синко.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Ще се смея последен. Айсберг»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Ще се смея последен. Айсберг» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Ще се смея последен. Айсберг»

Обсуждение, отзывы о книге «Ще се смея последен. Айсберг» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x