Джеймс Чейс - Ще се смея последен. Айсберг

Здесь есть возможность читать онлайн «Джеймс Чейс - Ще се смея последен. Айсберг» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Современная проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Ще се смея последен. Айсберг: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Ще се смея последен. Айсберг»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Ще се смея последен. Айсберг — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Ще се смея последен. Айсберг», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Две от децата се проснаха на земята, като се хванаха за гърдите и заприритваха с крака, симулирайки мъчителна смърт. Едно от другите дотича със сияещо лице и като продължаваше да стреля в тях, крещеше:

— Мъртви сте… мъртви сте!

После бандата изостави двете момчета, които сега лежаха неподвижни, и като изскочи отново на улицата, се втурна с крясъци към морето. Срещата с Гленда и неочаквано връхлетялата ме пукотевица ме бяха парализирали. Единственото, на което бях способен, беше да стърча като закован, зазяпан в нея и в двете деца, които вече се изправяха на крака. Едното насочи пищова си към мен и стреля.

— Ти си мъртъв! — изкрещя, стреля отново и после заедно с приятеля си хукна подир другите.

Лицето й беше придобило восъчен цвят, очите й бяха изпълнени с ужас. Тя отстъпи бавно назад, сякаш беше видяла призрак, затискайки с ръка устата си. Почти простена като на себе си:

— О-о, боже! Боже мой!

— Гленда!

Направих крачка напред.

С приглушен писък Гленда се завъртя, втурна се по дългия коридор, блъсна някаква врата отдясно и се хвърли зад нея, като я затръшна.

Мозъкът ми отказваше да работи. Стърчах на прага и не можех да помръдна. Само колко сигурен бях допреди малко, че Клаус е заповядал да я убият. Стресът, че я откривах жива, и нещо още по-лошо, съзнанието, че появата ми я беше хвърлила в ужасна паника, ме сломиха.

Стоях и се взирах в коридора по посока на затворената врата, зад която се беше скрила. Някъде в бунгалото започна да бие часовник. Продължих да стоя така, усещайки как слънцето напича гърба ми, и преброих ударите. Беше 11:00. Звънът на часовника върна съзнанието ми към действителността. Пристъпих в коридора и затворих външната врата. Поех навътре към вратата на стаята, зад която беше Гленда, натиснах дръжката, но открих, че е заключено.

— Гленда! — изкрещях. — Пусни ме да вляза! Няма от какво да се страхуваш. Гленда… моля те!

Дрезгав глас се обади зад мен:

— Остави я на мира, Лари. Изпаднала е в шок.

Завъртях се.

В коридора стоеше Фаръл Бранигън. Беше облечен с бяла, отворена на врата риза и сини памучни панталони. Въпреки небрежния си вид, той все така излъчваше цялата власт на президента на най-голямото банково обединение в Калифорния.

— Хайде, синко — рече. — Има някои неща, за които трябва да си поговорим. Остави я сама за известно време. На жените им е нужно време, за да преодолеят подобен стрес.

Объркан и напълно не на себе си, се поколебах, но после го последвах в просторната всекидневна, приятно обзаведена с фотьойли, канапета и едно голямо бюро.

— А сега, Лари — тихо подхвана Бранигън, докато се настаняваше зад бюрото, — за да не си съставиш погрешна представа за Гленда и мен, ще ти кажа, че тя е моя незаконна дъщеря.

Втренчих се в него, усещайки прилив на успокоение. Негова дъщеря! Когато я бях видял да стои на прага, бях решил, че тя е Шийла Ванс… любовницата на Бранигън.

— Ваша дъщеря? — попитах, като продължавах да го зяпам.

Той се настани удобно в големия стол зад бюрото, извади пура от някаква кутия и ми махна да седна.

— Хайде, Лари, разполагай се. Трябва да ти разкажа някои неща за миналото си.

Още по-озадачен, седнах. Той беше толкова спокоен, като че ли се намираше на директорски съвет.

— Ще ти доверя нещо, което е строго поверително, Лари — продължи. — Нито дума на друг. Знам, че мога да ти имам доверие. Нали?

— Гленда е ваша дъщеря?

Той кимна.

— Точно така. Майката на Гленда ми беше секретарка. Това беше преди двайсет и шест години. — Той издиша дима. — Женен бях от няколко месеца. Мърл, както знаеш, е вечно заета със здравето си. Тя никога не можа да ме задоволи в леглото. — Посочи с пурата си към мен. — А мъжът има нужда да бъде задоволяван в леглото. Ето в това се състои бракът. В това е и приятелството. — Той дръпна от пурата си и продължи: — Онова, което никой не знае, Лари, е, че парите на Мърл ми позволиха да започна. Свалям пред теб всичките си карти. Ако не беше толкова богата, нямаше да се оженя за нея. Исках парите й, затова се ожених за нея. С Мърл беше трудно. Тя е от онези жени, които се поставят над секса. Тъй като от нея нищо не можех да получа, след известно време започнах да й изневерявам. Кой мъж не би го направил? Нека да погледнем истината в очите, Лари. В живота на мъжа има само две неща: парите и жените.

Тъй като не казах нищо, той продължи:

— Поради глупост се захванах със секретарката си Ан, майката на Гленда. Ан беше хубаво момиче… скромно. Почина при раждането на Гленда. — Той въздъхна. — Озовах се с бебе на ръце — с дъщеричка. Знаех, че ако Мърл разбере, ще поиска развод и аз ще загубя финансовата й подкрепа. Исках дъщеря си. Мърл никога нямаше да ме дари с деца. Намерих едни добри хорица, които да се грижат за Гленда, и от време на време отивах да я видя. — Той отново изпусна дим. — Навярно няма да разбереш как се чувства един мъж, когато му се роди дъщеря, но няма значение. След време може и да го научиш. Виждах Гленда по веднъж месечно, докато растеше. Нищо не й липсваше. Осигурих й най-доброто образование. Дори я научих да играе голф. Доведох я тук, за да можем да се виждаме от време на време. Срещахме се на разни отдалечени игрища за голф и играехме. И тогава нещо се обърка. Може би тя се е чувствала донякъде самотна. Имаше периоди, в които бях толкова дяволски зает, че не се виждахме повече от три пъти в годината. Не знам какво точно стана, но нещо се обърка. В живота й се появи този мъж на име Хари Брет. Знаех, че рано или късно в живота й ще се появи някой мъж, но се надявах, който и да е той, да бъде по-добър от Брет. Когато имам възможност, идвам тук и прекарвам уикенда с нея както сега. Предупреждавам я и тя отпраща Брет. — Той бутна стола си назад и преметна масивните си крака един връз друг. — В момента обаче положението е променено, Лари. — Той ме погледна сериозно — спокойният президент зад съвещателната маса с пура между дебелите пръсти, обгърнат от дима на скъпата „Хавана“. — Напълно променено — продължи той. — Сега тя е влюбена в теб. Вече не иска Брет. Желае теб. — Наведе се, за да изтръска пепелта от пурата си в пепелника. — В момента, синко, положението е трудно, но съм сигурен, че ти и аз можем да го оправим. Това, което не трябва да забравяш, е, че моята дъщеря те обича, има нужда от теб и разчита на теб, за да помогнеш и на нея, и на мен.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Ще се смея последен. Айсберг»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Ще се смея последен. Айсберг» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Ще се смея последен. Айсберг»

Обсуждение, отзывы о книге «Ще се смея последен. Айсберг» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x