Джеймс Чейс - Ще се смея последен. Айсберг

— Излизай! — изкрещя. — Отваряй банката!

Измъкнах се от колата потресен, изтичах към задницата, отворих багажника и грабнах найлоновото пликче. Ръцете ми трепереха, докато търсех неутрализатора. Осъзнах, че наоколо се вдига врява. Вече бях вкарал неутрализатора и вратите на банката се плъзнаха встрани, когато съзрях някакво ченге да тича към нас по улицата с пистолет в ръка. То спря, взря се в групата ни, разпозна Мансън, после забеляза пушката на Гленда. За зла участ ченгето се поколеба и тя изстреля откос по него. То се строполи, като се хвана за гърдите.

— Влизайте! — изкрещя тя и ни набута с Мансън в банката. — Затвори вратите!

Мушнах отново неутрализатора и вратите на банката се затвориха.

— Къде е трезорът? — изкомандва.

— Ето там — посочих аз.

Затича се през невидимия лъч на алармата към вратите на трезора. Прекъсвайки лъча несъзнателно, тя беше вдигнала на крак управлението в Шарнвил, местния клон на федералното бюро и полицията в Лос Анджелис. До няколко минути всички ченгета на разположение в района щяха да обкръжат банката.

Заблъска по вратите на трезора с приклада на пушката, като крещеше:

— Хари! Ще те измъкна! Чуваш ли ме, Хари!

— Когато ти кажа, бягай, хуквай сякаш змей те гони, и се скрий.

Гленда се завъртя и ме изгледа кръвнишки.

— Отвори вратите или ще го пречукам. — И пушката й се насочи към Мансън.

— За да се отвори трезорът, трябва да се качим на втория етаж — отвърнах и като се отправих към асансьора, използвах неутрализатора.

Вратите на асансьора изсвистяха встрани и аз прекрачих вътре.

За миг тя се поколеба, но след това набута Мансън в кабината и го последва.

Още една грешка! Ако беше останала с Мансън във фоайето на банката, щеше да ми върже ръцете.

Асансьорът беше автоматичен. Нямаше много място. Докато тя избутваше Мансън към стената на клетката, натиснах копчето за втория етаж, но после натиснах и копчето за четвъртия.

Беше смъртно опасен риск, но добра възможност. Вратите се затвориха и асансьорът плавно се заизкачва. Спря на втория етаж и вратите се отвориха. Това беше моят момент на откровение. Сърцето ми думкаше, докато наблюдавах как Гленда излиза заднишком от асансьора, като ни държеше с Мансън на прицел с пушката.

— Излизайте — изкрещя.

Отворът на асансьорната клетка беше тесен. Преди Мансън да успее да помръдне, аз се изпречих пред него, измъкнах се от асансьора и спрях, като преградих изхода.

— Махни се от пътя! — изкрещя Гленда, която изведнъж усети, че е изиграна.

— Гленда! Или животът на Хари, или моят — казах. — Ако ме застреляш, Хари също ще умре.

Когато чух вратите на асансьора да се затварят, извиках:

— Бягай!

— Ти, копеле такова!

Щеше ли да стреля? Пот се стичаше по гърба ми, докато стояхме един срещу друг.

— Гленда! Ще отворя трезора! Ще измъкна Хари! — изкрещях й.

Тя се огледа наляво и надясно, лицето й беше разкривено от ярост, безсилие и страх. После, като зърна стълбите в края на коридора, обърна се и се втурна слепешката с напразната надежда да хване Мансън, единствения й заложник.

Настигнах я с десетина скока и я съборих на земята, като я прихванах през кръста. Пушката излетя от ръцете й, когато се строполи.

Лежеше зашеметена, а аз вдигнах пушката. Закри лицето си с ръце и започна да хлипа.

През плача й се дочуха сирените на полицейските коли, които приближаваха към банката.

Капитан Перел от полицията на Лос Анджелис, който беше долетял с хеликоптер, седеше зад бюрото на Мансън.

Мансън и аз се настанихме срещу него.

Заместник-шерифът Тим Бентли стърчеше зад Перел.

Перел беше най-главният. Той беше човек, който първо изясняваше фактите, а след това вземаше бързи решения.

Когато бях отворил вратите на банката и го бях пуснал вътре заедно с множество полицаи и цивилни ченгета, той рязко ме беше попитал какво става. Забеляза автоматичната пушка, която държах, и едно цивилно ченге се приближи и ми я взе.

— В трезора се намират четирима опасни мъже, хванати там в капан — обясних на Перел.

Той прие съобщението, без да промени изражението си.

— На втория етаж има една жена. Пушката е нейна, и тя е от бандата — продължих. — Не е въоръжена, но е също опасна.

Перел щракна с пръсти и двама цивилни извадиха пистолетите си от кобурите и тръгнаха нагоре по стълбите.

Почувствах как сърцето ми изстива. Бях обичал Гленда. Може би все още частица от тази любов беше останала в мен.

— Онези в трезора въоръжени ли са? — попита Перел.