Джеймс Чейс - Ще се смея последен. Айсберг

— В бърлогата ми ли ще ги донесете?

— Точно така. Когато приключа с шефа ти, ще отида до хотел „Шъруд“ да се видя с г-жа Гленда, а след това ще дойда при теб. Ти ще си залепиш банкнотите и ще изчезнеш.

Той кимна.

— Разбрано, г-н Лукас.

Излязохме от колата и тръгнахме нагоре по пътя. Вече беше тъмно. В далечината се виждаха светлините на къщата.

— Ще се срещнем в апартамента ти, Джо — повторих. — Аз ще се погрижа за Бени. Не се тревожи за нищо. Само закарай г-жа Гленда до хотел „Шъруд“. — Поех влажната му ръка и я стиснах. — От този момент засечи десет минути.

— Разбрано, г-н Лукас.

Отправих се бързо към портата. Отворих я и продължих към къщата. Сърцето ми биеше учестено, а устата ми беше пресъхнала. Докато натисках звънеца, извадих пистолета, който Джо ми беше дал.

На вратата ме посрещна Бени.

— Влизай, издайнико.

Пристъпих в осветения коридор, вдигнах пистолета и рязко заврях дулото му в корема на Бени.

— Недей да рискуваш, Бени. И без това се изкушавам да вкарам някой и друг куршум в червата ти. А сега ме заведи при Клаус.

Бени гледаше дулото на пистолета с безизразно лице. После тръгна предпазливо пред мен и ме въведе във всекидневната.

Клаус седеше зад бюрото си. Студените му като кубчета лед сиви очи следяха внимателно всяко мое движение, докато затварях вратата.

— Издайникът е с пистолет — измърмори Бени.

Изражението на Клаус остана непроменено.

— Отиди отсреща до стената — наредих на Бени — и не мърдай.

Бени се ухили.

— Както кажеш. — Той прекоси стаята и застана зад Клаус, като подпря мощните си рамене на стената.

Клаус се обади:

— С пистолет, а, г-н Лукас? Значи се опитвате да хитрувате. Сега, предполагам, ще ми кажете, че и обирът няма да се състои.

— Точно така.

Сложих куфарчето и касетофона на бюрото. В едната ръка все още държах пистолета насочен към тях, а със свободната лява отворих куфарчето, извадих показанията си до Бранигън и ги плъзнах по бюрото.

— Прочетете това.

Клаус ги взе и зачете. После ме погледна.

— Наистина шедьовър на лаконичността.

Очаквах дивашка реакция и тази кротка забележка ме завари неподготвен.

— Облигациите, които ми изпратихте, са фалшиви — успях само да кажа. — Ето две касетки, които искам да чуете. Те ще ви убедят, че обирът няма да се състои.

Пъхнах едната от тях в касетофона и го включих. Няколко минути Клаус слуша собствения си глас. Но след момента, в който казвах „Нужно ли беше да убивате шерифа Томсън“, а той отговаряше „Нека да ви служи за урок. Когато някой ми пречи или се опитва да ми пречи, го премахвам“, Клаус се пресегна и изключи касетофона.

— Предполагам, че останалото е както в показанията — рече и се отпусна назад в стола.

— Копие от показанията и от касетките се намира в полицията.

Погледнах часовника си. Бяха изминали петнайсет минути. Гленда сигурно вече беше на път за „Шъруд“.

— Уредил съм показанията и касетките да бъдат предадени на Бранигън от полицията в понеделник сутринта. Ако нещо се случи с мен, Клаус, Бранигън ще има достатъчно доказателства, за да ви тикне зад решетките. Така че повтарям: обир няма да има.

— А защо мислите, че нещо би могло да ви се случи? — Клаус повдигна въпросително вежди. — Ако нещо трябва да се случи, то ще се случи на вашата мадама. Вие сте ми прекалено нужен, за да ви очистя.

— Уви, Клаус, Гленда вече е далече оттук.

Смехът ме накара да изтръпна.

— Първо, позволете ми да ви поздравя, г-н Лукас. Поне опитахте. — Той посочи към показанията и касетофона. — Всичко е много добре обмислено, но за нещастие сте само един аматьор, който се изправя срещу професионалисти. В три часа в събота сутринта вие ще ръководите обира. И нека това да ви е ясно!

Чувствах как смелостта ми се стопява и постепенно някакво съмнение започна да се прокрадва в мен.

— Много грешите. Не сте наясно с положението. Вашия смахнат план няма да го бъде. Послушайте съвета ми: измитайте се от Шарнвил, преди Бранигън да ви е тикнал в кафеза.

— Значи си въобразявате, че Гленда е далеч оттук. — Той поклати глава. — Тя е заключена в стаята си. Мисля, че сте се поувлекли с фантазиите, г-н Лукас.

Бяха минали вече двайсет и пет минути, откакто бях влязъл в къщата. Гленда трябваше да е в безопасност в „Шъруд“.

И тогава дочух звук, който ме накара да замръзна на място: тъжна африканска мелодия, свирена на хармоника.

— А, ето го и Джо — рече Клаус и се изсмя. — Г-н Лукас, стига сте размахвали това оръжие. Нали не вярвате, че бих позволил на Джо да ви го даде заредено? Виждате ли, грешката на аматьора е, че той не си изпипва нещата така, както би направил един професионалист. Дай му на аматьора оръжие и той веднага решава, че то задължително е заредено. Ако не ми вярвате, опитайте се да ме застреляте.