Джеймс Чейс - Ще се смея последен. Айсберг

Докато чаках на светофара, забелязах Джо, облегнат на един пожарен кран. За момент срещнахме погледите си, след това светна зелено и аз минах. Влязох във фоайето на банката, подписах се с компютърната писалка и пуснах чека в машината. Не след дълго банкнотите се посипаха през отвора на автомата. Пъхнах ги в задния си джоб и поех обратно към офиса. Отвън, на улицата, Джо все още стоеше до пожарния кран. Този път, без да му обръщам внимание, бутнах стъклената врата и с асансьора се качих в офиса си.

Остатъкът от деня прекарах в отхвърляне на работата, която ме чакаше на бюрото. Имаше куп залежали неща и ако се наложеше да офейкам, не ми се щеше да стоваря на Бил толкова много задачи.

В седем освободих Мери. След като тя си тръгна, сложих копието от показанията си до Бранигън и двете касетки в куфарчето. После пъхнах един малък касетофон, заключих офиса и слязох долу при колата.

Тъкмо я отключвах, когато Джо изплува от сенките в тъмната улица.

— Ще се срещнете ли днес с шефа, г-н Лукас? — В гласа му се четеше нотка на безпокойство.

— Да, Джо, имам среща с него тази вечер — отвърнах. — Не е нужно да се навърташ непрекъснато около мен. Ще бъда при него в девет.

— Шефът ми поръча да ви наглеждам, г-н Лукас. Правя това, което ми е наредено.

— Отивам да вечерям. Защо не дойдеш с мен? — поканих го и влязох в колата. Докато се пресягах да отключа другата врата, Джо ме зяпаше учудено. Успя само да каже: „Не мога да вечерям с вас“.

— О, стига, Джо. Знам едно хубаво местенце. Нищо не ти пречи да хапнеш, докато ме наглеждаш.

Той се поколеба, но после седна до мен.

Подкарах към малък ресторант, обслужван предимно от чернокожи. Той се славеше с чудесните си пържоли и аз често го посещавах.

След като се настани удобно край масата в ъгъла, Джо се поотпусна.

В ресторанта имаше повече чернокожи, отколкото бели, а келнерът, който беше също чернокож, му се усмихна дружелюбно.

— Две пържоли по английски — поръчах — и бира.

После извадих цигари и предложих на Джо, но той отказа.

— Не пуша, г-н Лукас.

Аз запалих и рекох:

— Времето тече, Джо. Все още ли възнамеряваш да се забъркаш в тая работа?

Той се размърда притеснено.

— Също като вас, г-н Лукас, и аз изпълнявам задачите си.

— За теб не е задължително. Можеш да хванеш някой автобус и да изчезнеш.

Той ме зяпна учудено.

— И защо трябва да постъпя така?

— Защото винаги е по-добре да изчезнеш, отколкото да се събудиш с куршум в главата.

Джо трепна.

— Казахте, че Хари, вие и аз ще наглеждаме Бени.

— Говорих с Хари. Той се безпокои за себе си. Хич не се притеснява за теб, Джо. Но го разбирам. И аз самият се безпокоя за себе си.

Сервираха ни пържолите с бирата. Захванах се с моята. Джо седеше неподвижно и гледаше втренчено в чинията си. На лицето му се беше изписала тревога.

— Хайде, Джо, хапни — подканих го. — Може пък да греша за Бени, но знам, че ако бях чернокож, щях да се измета от Шарнвил. По-скоро бих предпочел да остана жив, отколкото да рискувам с Бени.

— Аз обаче няма къде да отида — промърмори Джо. — Нямам и никакви пари.

Докато мислите му бяха заети със собствените му проблеми, неочаквано попитах:

— Как е г-жа Гленда?

Беше някак си неподготвен за този въпрос, но ме погледна и отвърна:

— Трудничко й е, г-н Лукас. Този Бени… — Джо не се доизказа.

Думите му ме жегнаха.

— Какво й прави Бени, Джо?

Той започна да си играе с пържолата.

— Виждате ли, г-н Лукас. Аз не се навъртам там, нито пък Хари, но Бени е около нея през цялото време. Той е бодигардът на шефа. Няма други занимания и затова вади душата на г-жа Гленда.

— Джо, осъзнаваш ли, че твоят шеф всъщност я е отвлякъл?

Той се замисли, докато дъвчеше парче пържола, и поклати глава.

— Това не е вярно, г-н Лукас. Тя работи за него.

— Тя е била принудена да работи за него и в момента той я държи затворена. А знаеш ли, Джо, че за това по закон твоят шеф, ти, Хари и Бени се считате за похитители? За отвличане ти лепват много повече, отколкото за обир на банка.

Очите му се извърнаха настрани.

— Изобщо не познавам законите. Правя само това, което ми е наредено… също като вас. Нямам друг избор.

— Ще ми помогнеш ли да я освободя, Джо?

Очите му се разшириха.

— На шефа това няма да му се хареса, г-н Лукас.

— Не мисли за него, помисли за себе си. Ако ми помогнеш, няма да те затворят за отвличане.

— Как мога да ви помогна? — попита, докато режеше парче от пържолата.

— Хари довечера ще бъде ли там?