Джеймс Чейс - Ще се смея последен. Айсберг

В едно от креслата, близо до асансьора, с килната назад шапка и спортен вестник в ръка седеше Бени.

Щом го зърнах, тръпки ме побиха по гърба. Обърнах се и с бърза крачка се отправих обратно към колата. Очевидно Бени чакаше мен, но защо? Ако видеше големия плик, който носех, щеше да ми го вземе. Все още не бях готов да сваля картите си пред Клаус.

Колко ли време щеше да дебне там Бени? Исках да се прибера в апартамента си, но трябваше да изчакам той да си отиде. Реших да вляза в един ресторант в края на улицата, за да хапна, а после предпазливо да се върна.

Тъкмо се бях озовал до колата си, когато зърнах заместник-шерифа Фред Маклейн, който сега изпълняваше длъжността шериф на Шарнвил, да приближава по тротоара.

— Здрасти, Фред!

Той спря, взря се в мен, после зачервеното му подпухнало лице се разтегна в усмивка.

— Здравейте, г-н Лукас.

Здрависахме се.

— Ужасно е това, което се случи с шерифа — рекох. — Не може да ми излезе от главата.

— Така е. — Маклейн изду дебелите си бузи. — Ще го пипнем тоя пънкар, г-н Лукас. Не се тревожете. Ще го пипнем!

— Не се съмнявам, Фред. — Направих пауза и продължих: — Тъкмо отивах до апартамента си за едно питие на крак. Имам след това среща за вечеря. Искаш ли да ми правиш компания? Намира ми се добро уиски.

— Не е на добро, ако човек откаже пиене, г-н Лукас — отвърна той ухилен. — Щом е така, да вървим.

Тръгнахме заедно с него към блока и влязохме във фоайето. С крайчето на окото си зърнах как Бени се сепна и започна да се надига, но когато забеляза Маклейн, се настани обратно в стола и отново се вторачи в спортния вестник. Заведох Маклейн до асансьора, без да поглеждам към Бени. Видях как той се втренчи в него, а малките му свински очички се втвърдиха.

— Един момент, г-н Лукас. — И се отправи към Бени. — Не съм те виждал досега наоколо, страннико — рече с коравия си глас на ченге. — Аз съм шерифът тук и обичам да проверявам непознатите лица. Кой си ти?

Бени се изправи бързо на крака. Бруталното му лице лъсна от пот.

— Само си почивам — отвърна. — Има ли нещо лошо в това?

— Тук ли живееш? — излая Маклейн. Той беше щастлив само когато крещеше на хората.

— Не… просто си почивам.

— В такъв случай, по дяволите, почивай някъде другаде. Как се казваш и откъде идваш?

— Том Шулц — отвърна Бени и отстъпи назад. — Имам един час до влака си.

— Хайде, Фред — повиках го. — Времето лети.

Маклейн изгрухтя, след което посочи на Бени вратата.

— Омитай се — изкомандва и докато Бени изчезваше в нощта, по лицето му играеше усмивка. После се върна при мен до асансьора.

— Приличаше ми на пънкар — рече, докато влизахме в кабината. — Мразя пънкарите.

В апартамента му приготвих уиски със сода и го настаних в един фотьойл.

— Извини ме за малко, Фред — казах. — Искам да се измия.

— Вървете и не се притеснявайте. — Той отпи от уискито и въздъхна. — Ето на това му се вика хубаво питие.

Оставих бутилката и сифона със содата на една масичка до него и отидох в спалнята. Сложих плика в куфарче, което преди това бях обвил с целофан. Отидох в кухнята, намерих голям лист кафява хартия и въже и превърнах куфарчето в пакет. Всичко това ми отне по-малко от петнайсет минути.

Като взех със себе си пакета, се върнах във всекидневната. Маклейн тихо мъркаше. Забелязах, че нивото на уискито в бутилката се беше понижило.

— Дяволски добро уиски, г-н Лукас.

Отидох до бюрото и надписах пакета за Бранигън: Национална калифорнийска банка, Лос Анджелис.

— Мога ли да те помоля за една услуга, Фред?

Той премигна със замъглен поглед.

— Разбира се. За вас… каквото и да е.

Сипа си още уиски в чашата, отпи, въздъхна и поклати одобрително глава.

— В този пакет има важни документи за г-н Бранигън — рекох, като се надявах, че все още не се беше прекалено напил и щеше да разбере какво му говоря. — Би ли заключил пакета в твоя сейф, Фред?

Зяпна ме.

— Сложете го в банката, г-н Лукас.

— Разбрахме се с г-н Бранигън, че ще ти предам пакета да го пазиш — обясних. — Той се съгласи с идеята. Г-н Бранигън мисли често за теб, Фред. Каза ми, че ако зависело от него, ти си щял да бъдеш следващият шериф, а ти знаеш, че г-н Бранигън има пръст в много неща.

Подпухналото лице на Маклейн светна в щастлива усмивка.

— Така ли каза? Г-н Бранигън?

— Точно така.

— Да, и е прав. — Надигна се от стола си. — За г-н Бранигън съм готов на всякаква услуга.

— Искам да пазиш този пакет в твоя сейф, Фред. Ако не ти се обадя до понеделник сутринта, искам да занесеш пакета лично на г-н Бранигън. В понеделник сутринта след десет часа. Не преди това. Сега ме чуй, Фред: този пакет е важен. Когато тръгнеш за Лос Анджелис, вземи със себе си и някое от твоите момчета. Господин Бранигън ще ти бъде благодарен, но не го давай на никого другиго, освен на г-н Бранигън.