Джеймс Чейс - Ще се смея последен. Айсберг

Той ме гледаше, а очите му се присвиха.

— Защо смяташ, че няма да успеем да се измъкнем с парите? Ти рече, че до понеделник сутринта няма да има тревога. Така че разполагаме с цялата неделя, за да се изпарим.

— Чудесно — отпих от питието си. — В такъв случай нямате никакви проблеми, но това са много пари.

Той наклони главата си на една страна.

— Е, и?

— Даваш си сметка, че Клаус е абсолютно побъркан, нали? Той е психопат.

— Да предположим, че е.

— Три милиона, Хари. Дори един психопат не би изпуснал толкова пари. Вие поемате всички рискове, а той си седи вкъщи.

Хари се стегна и се приведе напред.

— Е, и?

— Нищо. Аз няма за какво да се притеснявам. На мен ми плащат предварително. Вие сте тези, които трябва да се притеснявате.

— Мислиш, че Клаус може да ни метне? — В гласа му се прокрадна несигурност.

— Имате си работа с ненормален. Всичко може да се случи. Не знам. Дано пък да е толкова ненормален, че да ви пусне тримата да се измъкнете с трите милиона. От друга страна, той може да уреди ти и Джо да бъдете очистени и да прибере парите за себе си.

Хари се почеса по брадата, в очите му се четеше тревога.

— Кой ще ни очисти?

— Той ми каза, че имал организация.

Хари се изсмя.

— Разбира се: има мен, Джо и Бени — това е неговата организация. Обича да преувеличава. Аз съм този, който знае откъде да наемем помощ, а не той. Приказваш куп глупости. Веднъж да пипнем парите, пък ще видим какво може да направи по въпроса.

— Ами Бени — подхвърлих с тих глас.

Хари се изопна изведнъж. Изглеждаше като човек, който се е блъснал в стена.

— Да… Бени. — Седеше мълчаливо, мислеше и гледаше в чашата си.

— Бени е един малоумен убиец — казах. — Ако можеш да му вярваш, нямаш никакъв проблем. Аз не бих му вярвал. Той ме тревожи. Ако му се удаде и най-малката възможност, мисля, че ще ни очисти и тримата и ще си замине с плячката. Аз поне така мисля.

Хари се размърда притеснено. Умът му се беше съсредоточил върху думите ми, той се мръщеше и накрая рече:

— Я стига бе. Аз…

— Какво би правил един малоумен като Бени с три милиона долара? — прекъснах го. — Ако ни очисти и тримата, той няма да знае какво да прави с толкова много пари, но Клаус ще знае. Бени би отишъл при Клаус. Може би Клаус му е пробутал идеята, че ще му каже какво да прави с парите си. Така че и Бени би могъл да бъде мръсник. Три милиона долара!

Хари зяпаше в мен и виждах, че го бях накарал да се разтревожи.

— Ти си умен човек — изрече бавно. — Опитваш се да ми пробуташ нещо, върху което да си помисля. Свърши си твоята работа, а на мен остави да наглеждам Бени. Сега да преговорим цялата операция отново от А до Я. Нали така?

Сигурен, че съм посял зрънце на съмнение в главата му, извадих плана на банката от куфарчето си и през следващите два часа работихме над обира.

Хари беше схватлив и интелигентен. Въпросите му бяха проучващи, но, изглежда, отговорите ми го задоволяваха.

Накрая рече:

— Това е. Изглежда ми добре.

— Сигурен ли си?

— Не виждам къде може да се объркат нещата. Да, добре е.

— Това го предай на Клаус. Той се съгласи да ми плати предварително, ако останеш доволен от моите отговори.

Изгледа ме хитро.

— Грижиш се за себе си, а?

— Бих бил глупак, ако не го направех. Не храня илюзии, че вие тримата ще се съгласите да делите с мен. Моят дял идва от джоба на Клаус.

— Колко ти плаща?

— Двеста и петдесет хиляди в облигации.

Видях очите му да се променят.

— Облигации ли? — повтори той.

— Да… все едно истински пари.

Усмихна се леко, но хитро и с това ми каза всичко, което исках да зная. Наясно беше, че облигациите, които Клаус ми бе показал, са фалшиви.

— Ти си наистина умен — кимна. — Облигациите са неща много по-добро от купчина пари.

— Така си е — отвърнах, като си мислех: „Хубаво бе, двуличнико, но аз ще се смея последен“. — Как ще се отървете от бижутата? — продължих спокойно, прибирайки плана в куфарчето. — Те ще бъдат доста.

— Няма да имаме проблеми. Един приятел, който е в този бизнес, ще се погрижи за тях, но ще има и пари, нали?

— Да, само че бижутата ще бъдат повече.

Той направи физиономия.

— Мислиш ли, че в трезора има три милиона?

— Не знам: може и да са повече. В такъв богат град като Шарнвил сигурно много пари са сложени в сейфовете. В момента се правят какви ли не големи сделки с недвижими имоти и огромна част от тях ще се извършат чрез плащане в брой, за да се избегнат данъците.

— Е, добре. Мисля, че това е всичко. — Той се изправи. — Много хубава операция. Клаус може и да не е с всичкия си, но е страшно умен.