Джеймс Чейс - Ще се смея последен. Айсберг

Тогава се убедих, че той е напълно луд.

— Разбрах — измърморих и като го оставих, излязох в преддверието.

Бени, който стоеше до входната врата, се усмихна подигравателно.

— Ще се видим, издайнико — подхвърли.

Отправих се към Джо, който седеше в шевито и свиреше на хармоника.

Когато влязох в колата, си помислих с благодарност, че Клаус не беше толкова умен, колкото твърдеше Джо. Бях поел риск. Нито Клаус, нито Хари, нито Джо имаха най-малка представа, че бях вградил миниатюрен касетофон в капака на куфарчето и че сега имах запис на всяка дума, която бяха казали.

Джо остана мълчалив, докато караше към магистралата. Хвърлих един поглед към слабо осветеното му от таблото потно черно лице. Той изглеждаше така, както се надявах, че ще изглежда: човек с товар на раменете, за който трябва да мисли. Когато влязохме в магистралата и се отправихме към Шарнвил, рекох:

— Шефът ти е доволен, Джо. Ще проникнем в банката в три часа събота сутринта.

Той изпуфка, тревогата се изписа още по-ясно на лицето му, но продължи да мълчи.

Не пророни нито дума по целия път до жилищния ми блок и когато наближихме, аз се обадих:

— Качи се горе да пийнем по едно питие, Джо, или може би имаш среща?

Той продължително ме изгледа. Виждах бялото на очите му.

— Каните ме да пийна с вас, г-н Лукас? — В гласа му личеше изненада.

— Виж, Джо, всички сме в кюпа. С малко късмет всички ще станем богати. — Наблегнах на думата късмет. — И престани с тези глупости, не ме наричай господин… наричай ме Лари.

Той спря пред блока.

— Хари никога не ме е канил да пием заедно — измънка.

— О-о, стига, Джо. — Излязох от колата. — Не се дръж като Чичо Том.

Махнах му да ме последва и пресякох тротоара. Докато отварях стъклената врата към фоайето, той се появи до мен. Качихме се с асансьора. Отключих входната врата и се отдръпнах, за да го пусна да мине. Той стоеше неловко, докато затварях и заключвах.

— Уиски и кола добре ли е? — попитах и се отправих към барчето.

— Да бе, човече. — Огледа стаята и избърса потта от лицето си с опакото на ръката. — Не мога да разбера. Защо искате да ме черпите питие?

— Стига си се държал като прислужник, Джо — казах нетърпеливо. — Ти си мъж и аз съм мъж и ще работим заедно. Седни, за бога!

Като си мърмореше нещо, той се настани в един фотьойл и подпря лакти на коленете си.

Приготвих му едно питие, което би могло да прекатури и муле. Като продължавах да стоя с гръб към него, си сипах кола и пропуснах уискито. Подадох му чашата и седнах насреща.

Започнах безгрижно да му разказвам как ще влезем в банката, разправих му всичко за неутрализаторите и устройствата и как Хари ще уреди камионетката, с която ще се измъкнем. Въведох го във всички подробности, а той седеше приведен напред с напрегнато черно лице, слушаше и отпиваше от питието.

— Е, това е, Джо — приключих, като забелязах, че чашата му беше вече почти празна. — С късмет до следващия понеделник сутринта ще бъдеш богат.

Очите му присветнаха.

— Не ти ли обясних бе, човек, че никога нямам късмет? Мислих си за това, което ми казахте. Сега и в Хари не съм сигурен.

— Е, стига глупости, Джо. Ти рече, че можеш да се довериш на Хари.

— Да. — Той допи питието си и направи гримаса. — Хари и аз прекарахме в една и съща килия три години. Това е доста дълго време. Разбирахме се чудесно. Той ме уреди при шефа.

— За какво го бяха вкарали, Джо?

— Хари ли? Неговият старец бил най-добрият фалшификатор на облигации. А Хари ги пускал на пазара. Неговият старец станал обаче небрежен, така че хванали и двамата. Хари излежа шест години.

Най-добрият фалшификатор на облигации!

Истината изплува.

Сега разбрах защо Клаус се беше съгласил да ми плати в облигации. Сега вече бях сигурен, че облигациите са фалшифицирани от бащата на Хари!

Наблюдавах Джо и виждах как питието го хваща. Погледът му беше станал някак си замъглен, той постоянно и безцелно триеше устата си с опакото на ръката.

— Хари ми изглежда свестен — рекох, — но Бени ме плаши. Имам чувството, че влязат ли веднъж парите в камионетката, той ще ме убие. Би могъл да убие и теб, също и Хари.

Джо поклати глава, сякаш се опитваше да проясни мислите си. Взря се в мен.

— Да бе, човек. И на мен Бени ми е неприятен.

— Имаш ли пистолет, Джо?

— Разбира се, че имам пистолет.

— Господи, как бих искал и аз да имах. Заедно — ти и аз — бихме могли да се справим с Бени, ако се опита да направи нещо.

Джо ме зяпна.