Джеймс Чейс - Ще се смея последен. Айсберг

Гледах право в него.

— Нужно ли беше да убивате шерифа Томсън?

Ръцете му се оформиха в юмруци, а тъмносивите му очи блеснаха с онзи вманиачен поглед.

— Нека ви служи за урок — отсече. — Когато някой ми пречи или се опитва да ми пречи, премахвам го. Запомнете това! А сега ми отговорете на въпроса: можете ли да ми кажете как да вляза в трезора и как да изнеса парите?

— Мога, но при моите условия.

— Това вече го разисквахме. — Гласът му изсвистя като камшик. — Ще го обсъждаме по-късно.

Погледнах към Хари, който слушаше внимателно.

— Вие ме заставяте да изменя на оказаното ми доверие — рекох. — Изнудвате ме заради убийство, което не съм извършил. Доказателството, което имате, би могло да ме вкара за дълго в затвора, само че, както знаете, то е фалшиво. Но и аз имам коз. Бих могъл да разкажа на Бранигън и той ще тръгне по петите ви, не си правете никакви илюзии, със сигурност ще ви окошари. Ако не сте готов да изпълните моите условия, аз съм готов да бъда съден и съм сигурен, че вие също ще се озовете в затвора. Искам да ми бъде платено предварително, ако ви кажа как да влезете в трезора.

— Това вече сме го обсъждали — нетърпеливо повтори Клаус. — Ще ви платя предварително, ако успеете да ме убедите, че можем да проникнем в трезора и да изнесем парите.

— Ние ли казахте? — поклатих глава. — Не си представям, че вие ще участвате. Вие ще си седите тука на сигурно, докато вашите хора ще поемат рисковете.

Клаус се вгледа в мен.

— Какви рискове?

— От неочакваното. Ако неочакваното се случи, вашите хора ще влязат в затвора за двайсет години.

Видях как Хари се изопна притеснено. Като се приведе напред с лице, подобно на озъбена маска, Клаус рече:

— А вие и вашата мадама ще бъдете мъртви, както Марш и Томсън са мъртви!

Гледах го и сега вече бях сигурен, че той е психически неуравновесен: истински психопат. Почувствах как по гърба ме побиха тръпки.

— В такъв случай нека се надяваме, че неочакваното няма да се случи — отвърнах, като се опитах да запазя гласа си спокоен. Пресегнах се надолу и вдигнах куфарчето, което бях донесъл със себе си.

Хари се спусна с бързината на гущер и се озова до мен. Той изтръгна куфарчето от ръцете ми, постави го на бюрото, щракна ключалките и го отвори. Само един поглед върху съдържанието му беше достатъчен, за да остане доволен. Кимна към Клаус, след което се върна на мястото си.

Предполагам, си бе помислил, че съм донесъл пистолет със себе си, или само искаше да покаже експедитивност, за да впечатли Клаус. Но каквото и да беше, светкавичното действие на този човек ме предупреди, че не трябва да го подценявам.

Извадих от куфарчето джунджурията, която бях направил, два фотоелектрически неутрализатора и плана на банката. Разтворих плана върху бюрото.

— Ето го входа на банката. Двойните врати се управляват чрез фотоелектрически клетки. Това е единична клетка, а неутрализатори за нея имаме само Мансън, главният касиер и аз. Сигурността е пълна. Ако някой успее да се докопа до неутрализатора, той ще успее да влезе единствено във фоайето на банката. Няма да може да проникне в трезора, нито да се качи на втория етаж, където се намира персоналът. Този неутрализатор ще вкара хората във фоайето. Влизането трябва да стане точно в момента, когато пазачът е на обиколка. Вратите се отварят, вашите хора влизат вътре и вратите автоматично се затварят. Не би трябвало да им отнеме повече от трийсет секунди. Ще трябва да носят със себе си малък оксижен за рязане. Чрез него ще проникнат в самите депозитни кутии. Няма да има проблеми да се отреже ключалката. Ще отнеме време, но оксиженът ще свърши работа. Проблемът, естествено, е самото влизане в трезора. — Посочих плана. — Тука е офисът на Мансън. Във фоайето има три камери, които се активизират и започват да снимат, ако някой от лазерите бъде прекъснат. Ето го лъча — начертах с молив през фоайето линията на лъча. — Чрез лазене хората ви могат да стигнат до асансьора, без да активизират камерата. Като използват този втори неутрализатор, ще могат да задействат асансьора и да се качат на втория етаж в офиса на Мансън. — Взех в ръце джунджурийката, която бях изработил. — На бюрото на Мансън има един червен телефон. Главната жица на телефона трябва да бъде отрязана и да бъдат оголени жичките, след което трябва да се свържат с тези двете. — Показах му двете жички, които висяха свободно от джунджурийката. — След това чрез циферблата на червения телефон трябва да бъдат набрани четири цифри. Цифрите са 2-4-6-8. Тези числа ще освободят три от ключалките на трезора. После, като се използва касетата с гласа на Мансън, ще бъдат освободени останалите три ключалки и трезорът ще бъде отворен. Касетата се намира в една тухла, която изскача, когато се натисне, и е точно зад бюрото на Мансън. От вашите хора зависи за колко време ще разбият депозитните кутии. Ако предположим, че влязат в банката около 2:00 в събота, би трябвало до края на нощта да са опразнили кутиите. — Спрях и погледнах Клаус. — Дотук има ли някакви въпроси?