Джеймс Чейс - Ще се смея последен. Айсберг

— Какво искате да кажете, човече?

— Ако имах пистолет, никой от нас двамата не би трябвало да се безпокои заради Бени. Бих могъл да го наблюдавам, докато ти вършиш твоята работа, а ти би могъл да го наблюдаваш, докато аз върша моята.

Той си потърка очите, като размишляваше.

— Но Хари и без това ще го наблюдава.

— Ще говоря и с Хари, Джо. Ако тримата наблюдаваме Бени, той няма да има никаква възможност да ни прецака.

Помисли известно време, после кимна.

— Така е, прави сте. — Бръкна в джоба, който се намираше на кръста му, и извади оттам 38-калибров специален полицейски. — Ето, човече. Имам още един вкъщи. Да, тримата бихме могли да се справим с Бени.

Взех пистолета, като все още не вярвах, че е станало толкова лесно.

— Още нещо, Джо: недей да се доверяваш напълно на Хари. Това са много пари. Хари може да очисти Бени, но може да очисти и нас двамата.

Джо отново потърка очите си, след което поклати глава.

— Това не мога да го приема… Не и Хари.

— Много пари са.

Той помисли още малко и след това кимна.

— Наистина са бая пари.

— Виж, Джо, от тебе зависи да се погрижиш за себе си. Три милиона долара! Трябва да си сигурен, че ще си получиш дела. Аз няма за какво да се притеснявам. Както ти казах, моят дял ще си го получа предварително, но ти трябва да се притесняваш заради Бени и Хари. Аз ще те пазя и ти ще ме пазиш. Не казвай нищо на Хари. Човек никога не знае.

— Така е — поклати глава. — Че кой, по дяволите, знае? Слушайте, човече. Пих прекалено много. — Изправи се несигурно на крака. — Отивам си в къщурката.

— Искаш ли да те закарам, Джо?

Той се заклатушка към вратата, после спря и се обърна към мен.

— Бихте ли го направили?

— Нали сме партньори, Джо? Не ми се ще някое хитро ченге да те прибере. Ще те закарам до вас.

— Благодаря, човече. Предполагам, че питието…

Подкрепях го до асансьора, а после — до шевито.

— Накъде сме? — попитах, след като се настанихме в колата.

— Давайте направо. Десетата вдясно, №45 — изфъфли и главата му клюмна напред.

След десет минути спрях пред някакъв блок и го разтърсих да се събуди.

— Стигнахме, Джо.

Той ме потупа по рамото.

— Вие сте истински приятел, човече — измънка. — Вземете колата за обратно. Ще дойда да си я прибера утре. Човече! Ама и това питие беше бая силно!

Докато излизаше от колата, го хванах за ръката.

— Джо… къде е Гленда?

Той се зазяпа пиянски в мен.

— С шефа бе, човек. Вие къде мислите, че е? Седи си приятничко, уютничко, а Бени й досажда.

Той се измъкна и тръгна на зигзаг през тротоара. Наблюдавах го как отвори външната врата и изчезна зад нея. След това си поех дълбоко въздух.

Имах чувството, че картите идват при мен.

— За следващата седмица камионетката ще е готова — рече Хари. — Униформите вече съм ги уредил.

Седяхме в шеста стая на мотела „Златната роза“. Беше приятно обзаведена, с двойно легло на отсрещната стена, четири фотьойла, телевизор, барче. И двамата пиехме уиски и се бяхме настанили един срещу друг.

— В полунощ ще отида да прибера камионетката от Фриско — продължи Хари. — Това не е проблем. Имам две актьорчета, които ще бъдат охрана.

— Знаят ли в какво се забъркват? — попитах.

— Разбира се. Ще получат два бона за това. За такива пари са готови да прережат гърлата и на майките си. — Той ме изгледа замислено. — Единственото слабо място на тази операция е патрулиращият пазач. Няма ли да е по-добре да го очистим и на негово място да поставим наш човек?

Това предложение ме стресна, но същевременно ме предупреди, че Хари е толкова безмилостен, колкото и Клаус.

— Патрулът се сменя в неделя сутринта. Ако го очистите, цялата операция ще пропадне.

Хари помисли по въпроса и кимна.

— Да-а, разбирам.

Почеса се по брадата, после се усмихна. Обясни, че имал една приятелка, която щяла да чака на източната страна на банката, така че когато патрулът се отдалечал и вече не можел да наблюдава входа, тя щяла да го помоли да я упъти за някой хотел.

— Сладка е — каза Хари и усмивката му се разтегна. — Може да го заговори поне за пет минути, а това е повече от достатъчно, за да влезем в банката. Тя и преди е вършила разни работи за мен и гарантирам, че няма грешка.

Изглеждаше ми добра идея. Бях се притеснил за патрула.

— Харесва ми — рекох.

— Я ми кажи, приятел, тая веселба ще успее ли?

— Моята част от операцията ще успее. Какво ще стане, когато вкарате плячката в камионетката и потеглите, зависи от вас.