Джеймс Чейс - Ще се смея последен. Айсберг

Бени се захили злобно и се запъти към мен. Насочих пистолета към него, но не се решавах да натисна спусъка. Осъзнах, че този път ме бяха прецакали.

— Длъжник съм ти, издайнико — изръмжа Бени.

И в същия момент усетих огромния му юмрук да се стоварва върху лицето ми. Почувствах как главата ми експлодира и се сгромолясах на пода. За известно време всичко около мен плуваше в мъгла и някъде далече съвсем приглушено чух Клаус да казва:

— Не трябваше да го правиш, Бени. Няма нужда от насилие.

В това време усетих нечии ръце да ровят из джобовете на сакото ми. Усилието, което направих, за да ги отблъсна, се оказа съвсем немощно. Последва дълга пауза. Постепенно главата ми започна да се прояснява и остра болка премина през лицето ми. Преобърнах се, после с мъка се привдигнах на колене. Когато стаята изплува отново пред очите ми, забелязах Джо да стои до бюрото. Чух го да казва:

— Копелето ми предложи пет бона, шефе. Скъса банкнотите на две, обаче сега аз си взех и другата половина. Може ли да задържа парите?

— Разбира се, Джо, според мен ти напълно си ги заслужи.

Смехът на Джо ме накара да разбера, че всичките ми надежди и упования бяха рухнали. Гленда си оставаше при тях.

Бавно се изправих на крака и се стоварих върху най-близкия стол.

— Дайте на г-н Лукас нещо за пиене. Струва ми се, че едно питие ще му се отрази добре — подметна Клаус и след малко в ръката ми беше напъхана чаша уиски.

— Приемете моите извинения, г-н Лукас. Бени понякога се самозабравя.

Обърнах се и с рязко движение плиснах съдържанието на чашата в лицето на Бени. Той изкрещя, хвана се за очите, разярен се насочи към мен.

— Бени — възпря го Клаус, — иди да провериш за Гленда.

Бени спря за момент, погледна ме и се изхили злорадо.

— Добре.

Той се запъти към вратата.

С неимоверни усилия се изправих и понечих да се повлека подир него. От болката, която още усещах, главата ми беше замаяна и подът ми изглеждаше под наклон. Джо ми препречи пътя, хвана ме за ръката и с едно движение ме фрасна през устата, като ме върна обратно в стола.

Полузашеметен се опитах да се изправя отново, но Джо тутакси ме блъсна обратно. Някъде в дъното на къщата се чу протяжен пронизителен писък, писък на жена, и знаех, че това беше Гленда.

— Джо, иди да го укротиш — меко нареди Клаус. — Този човек не си знае силата.

Джо се изхили и се измъкна от стаята.

— Всичко е наред, г-н Лукас. Нищо повече няма да й направят, освен ако не се противите да ни сътрудничите.

Спомних си какво беше казала Гленда за своя съпруг: „Цялата воля на характера му, а той имаше достатъчно такава, се беше изпарила… Те изтръгнаха волята на Алекс, както хирургът изтръгва апендикс“.

От острия писък всичко в мен се преобърна.

— Ще ви сътруднича — изрекох полушепнешком.

Джо и Бени влязоха в стаята. Бени се хилеше, а Джо беше целият потен и клатеше недоволно глава.

— Сега, г-н Лукас — поде Клаус, — утре сутринта ще отидете да си вземете показанията и касетките от полицията. Ясно ли е?

Кимнах.

— Добре. И ще ги донесете тук. Разбрано ли е?

Отново кимнах.

Той се приведе напред. Очите му искряха разярено, а лицето му приличаше на злобна маска.

— Ако се опитате отново да ме излъжете, жената ще бъде изтезавана до смърт! Знам всичко за безплодните ви опити да подкупите Хари и Джо. Там има три милиона долара и те ги искат! От сега нататък ще ни сътрудничите! Ясно ли е?

— Да.

— Тогава утре сутринта ще се видим отново тук. — Удари с юмрук по масата и бясно ми изкрещя: — Никой, най-малкото пък вие, не може да ми попречи да ограбя банката! А сега изчезвайте!

Джо се доближи до мен и ме хвана за ръката.

— Хайде бе, човек. Ама хубаво ви метнах, нали? — И Джо избухна в луд смях. — Обаче вие наистина плямпате много.

Излязох от къщата и се добрах до паркираната си кола. Когато седнах зад кормилото, спомних си думите на Гленда: „Той е сатана“. Почувствах се напълно смазан и победен. Капанът беше добре заложен и аз не виждах никакъв начин да се измъкна от него. В ушите ми прозвуча отново острият писък на Гленда и ме побиха тръпки. Човекът, с когото си имах работа, беше не само сатана, той беше и психопат.

Поех към Шарнвил, обзет от отчаяние.

В 8:30 прекрачих прага на полицейския участък.

Денят беше петък: гореща, много влажна, лепкава утрин, но с чисто небе и ярко слънце.

Бях прекарал неспокойна нощ. Мисълта за Гленда не ми даваше мира. Мястото, където ме бе улучило крошето на Бени, сега беше отекло, но през нощта мехлемът на Джебсън беше изчистил синината. Изтръпнах при мисълта, че трябва отново да се срещна с Клаус, но се налагаше да взема пакета от Маклейн и да му го предам.